Никола Манев открива „Небесни магистрали“ в Дома на художниците

Изложба от над 50 творби на Никола Манев ще бъде открита в Пловдив. Голяма част от платната са нови и  рисувани специално за тазгодишното му представяне в България. Колекцията е събрала маслени картини, акварел и рисунки, разкриващи уникалния стил на автора, който смята, че “творецът трябва да има сили да извади духовната светлина на заобикалящия ни свят”.

Изложбата в Дома на художниците се открива на 18 юли 2011 г. и ще остане там цял месец.

Никола Манев е световноизвестен български художник, който от 49 години живее и твори в Париж.

Роден е в Чирпан, завършва Художествената гимназия в София, а през 1962 г. е приет във френската Академия по изящни изкуства, където учи живопис в класа на проф. Морис Брианшон. Тогава се установява в Париж, в ателие в Ил Сен Луи, но през целия си живот обикаля света и трупа впечатления за своите платна.

След дебюта си през 1961 г. в  Смолян Манев има зад гърба си над 137 самостоятелни изложби в цял свят и участия в множество групови експозиции и биеналета. Над 3000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в повече от 30 страни по света.

От самото начало на кариерата си Манев изследва в картините си мистичното и приказното. В творчеството му се преплитат много образи –  българската природа, пустинята на Алжир и Тунис, мексикански мотиви, дюните на Северно море, просторите на Колорадо, красотата на Венеция, Сиена, Ню Йорк и други градове. Но особено често се връща към романтичните гледки на парижките покриви и комини.

„Заслугата да замина за Франция е на баща ми – архитектът Стефан Манев, който още на 10-годишна възраст ме зарази с любовта си към Франция. Непрекъснато ми казваше, че като порасна, ще отида в Париж, и аз от дете мечтаех за това. Носеше ми парижки такета и аз си играех на художник. И вече се виждах на Монмартр“, спомня си художникът.

Първата си картина продава още като ученик в Художествената гимназия в София. „Това стана в шкембеджийница „Дамарче” срещу Съдебната палата.  Бяхме с мои приятели, обикаляхме кръчмите, показвахме картини. Правехме се на бохеми и аз много активно играех в този театър – приканвах клиентите да помогнат на тоя беден художник. Картината, която продадох, беше един зимен пейзаж, рисуван в Рилския манастир на минус 16 градуса. Продадох я за кутия цигари “Бузлуджа”, която дори не беше пълна …“, разказва Никола Манев в едно интервю. Сега той е един от най-ценените български художници.

Известен е и със страстта си към пътешествията. След всяко пътуване се раждат рисунки, маслени платна и акварели. С годините той си създава собствен език и чрез него дава ново определение на абстрактното и фигуративното, а двойната му принадлежност към българската и френската култури придава на изобразителния му похват изключително специфичен акцент. Искам да бъде мост между двете култури, а не стена между тях, казва творецът.

Той се изгражда като личност и живописец в различни културни среди, натрупва много познания и впечатления от цял свят, но запазва в основата на творчеството си българската културна традиция. А неговият позитивен дух се излъчва и от картините, които „отправят към хората послания за любов, за светлина, за жизнерадост, за живот“.

В платната по неподражаем начин се смесват материя, пространство, светлина и впечатляващ колорит. Според него да се нарисува картина означава да се съчетаят багри, светлини и форми, от които да стане една композиция, да се получи хармония.

„Дълго мислих за мое мото, което по някакъв начин да се свързва с моите картини. Така се роди прозрението, че “Светлината е пъпната връв, която ни свързва с вечността”. Има ли светлина, имаш чувството, че си вечен. Хубаво е да се чувстваш така, защото няма нищо вечно. Затова, като правя картини, имам желание да нарисувам светлината, която извира от тях. Това за мен е една от големите идеи, които ме преследват. Тази идея е родена в мен и се старая да я постигна. Понякога успявам“, коментира художникът.

През април 2000 г. Никола Манев купува старинна възрожденска къща в Чирпан, която възстановява и завещава на града заедно с 40 свои платна. В нея са експонирани картини от всички творчески периоди на художника. Чрез общо дворно пространство галерията се слива с Къща-музей „Пейо Яворов”, като образува музеен комплекс.

Никола Манев построи мост между Париж и Чирпан – така бившият посланикът на Франция у нас Ив Сен-Жур определи  родолюбивата дейност на българския художник, който от живее във френската столица, но не скъсва връзката с родния си град. Всяко лято художникът прекарва в България, където организира няколко изложби на различни места. Преди година направи етнографски музей в чирпанското село Партизанин.

През 2008 година  Манев става академик на Българската академия за наука и изкуство.

След рисуването, другата негова страст е кулинарията. Много обича да готви и то български ястия. Общото между двете открива в умението да се съчетават елементите и да се намира равновесие между тях.

Любимите му герои са Дон Кихот и Санчо Панса, а в себе си открива малко от знаменития идалго.