28/10/2020

Българските мутри са смехотворни!

Безобразен кич – така Зимоне Бьокер определя архитектурния вкус на българските новобогаташи. Германската журналистка, която отдавна живее в България, разказва по Дойчландрадио за смехотворната естетика на мутрите.

90-те години на миналия век в България. Мъже в черно, с къси вратове, препускат със скъпи лимузини по улиците. Много от тях са бивши боксьори, борци или каратисти. В мътните води на прехода те се захващат с нови, доходоносни далавери: кражби на коли, рекет, наркотици. Така натрупват несметни богатства. Построяват си палати в полите на Витоша около София.

Какофония от несъвместимости

Архитектката Ана Неврокопска добре си спомня тези времена: „Те натрупаха много пари и решиха, че е време да направят нещо“, казва Неврокопска. Според нея тези помпозни къщи са израз на желанието на собствениците им за висок обществен статут. Хората без образование не се замислят за вкуса си, те просто го смятат за добър.

Зад високите дувари от време на време се показват гангстерите, мутрите, както ги наричат в България. Стилът на къщите им може да конкурира дори с „Дисниленд“. Зад високите порти се спотайват постройки в разнообразни бонбонени цветове с кули, колони и невиждани орнаменти. Балконите са украсени с пищни балюстради. В градините бълбукат фонтанчета, украсени с изваяни лебеди. Безобразният кич винаги е със захарна глазура.

Архитектката Неврокопска обяснява, че характерното за мутро-барока е използването на абсолютно различни архитектурни стилове. Собствениците им смесват орнаменти, които са виждали и харесали някъде по чужбина, а в резултат възниква абсурдна какофония от несъвместими детайли.

В публичното пространство мутрите обичат да се показват в заведения като софийския „Версай“. Това е нощен клуб, наподобяващ приказен дворец с пищни златни орнаменти, огледални колони и осветен дансинг. В този клуб се слуша чалга. Поп-фолк жанрът, произвел песни като „Сто Мерцедеса“, „За милиони няма закони“ или „Милионер“ е неизменен спътник на новобогаташите.

Вече сме в ерата на пост мутро-барока

Юлиан Тахов е архитект на „Версай“ и има славата на „Кръстника на пищния интериор“: „Това, което се стремя да направя, е един модерен, помпозен стил. Нещо по-съвременно, по-различно“, казва Тахов и допълва, че неговите сгради са един вид нов прочит на италианския ренесанс. Той се опитва да съчетае класиката с модерните течения в архитектурата.

Междувременно мутро-барокът от 90-те се е видоизменил. Архитектката Ана Неврокопска говори за нов стил в архитектурата: пост мутро-барок: „Вече не е толкова важно къщата да е голяма, по-важен е интериорът. Там се хвърлят най-много пари“, казва Ана Неврокопска. Архитектката допълва, че вместо на грандоманията сега се залага на скъпите материи и материали. Тази новост се дължи на съпругите на мафиотите, които се изживяват като дизайнерки, вдъхновени от екскурзиите в чужбина.

ДР, ДПА, ЗБ, П. Лунд, А. Андреев, Дойче веле

(Visited 204 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *