by 
Миналата събота открих, че приятелите ми, с които играя футбол, са готови да поднесат данайски дарове на детски дом за сираци. Хайде, каза един от нас, който работи в този дом, да съберем по 10 лева и да ги дадем на сираците за Великден. Хайде, казахме ние. И доволни от своята предстояща щедрост, изпихме по бира – нещо, което правим винаги след мач.
Бирата обаче ни разприказва (не че иначе мълчим) и стана ясно, че десетачките ни със сигурност ще бъде изпушени. За момчетата и момичетата от дома за сираци пушенето отдавна вече е станало зависимост. И вероятно някакъв вид самоутвърждаване в собствените им очи. Нещо повече, според нашия приятел, децата в детския дом за Великден имат (от държавата) козунаци, яйца и агнешко. А от дарители – шоколади, безалкохолни напитки, може би дрехи. Но си нямат някоя парица, за да се почувстват и те хора, каза приятелят ни…
Ще прескоча дебатите, които имахме, защото се оказа, че в тях влагаме не по-малко жар, отколкото по време на мача. И ще ви кажа заключението, до което достигна половината ни футболен отбор (впрочем до един пушачи). А то беше – заслужава ли си за 10 лева да приказваме толкова много и дори да се скараме? Е, понеже аз бях причината да се скараме, нека да кажа доводите, които имах срещу даването на пари за цигари:
– ако цигарите ще дадат възможност на децата “да се почувстват и те хора на празника” – аз такъв дар не давам
– ако децата за Великден си имат всичко (без цигари), нека да съберем парите, но да направим дарението си по-нататък, когато ще имат повече нужда от храна, напитки или дрехи
– да им подарим билет за кино, концерт, изложба, театър (тц, средата им е такава, че няма да го оценят, каза нашият приятел от детския дом).
– ами нека тогава да им купим топка и да платим наема на футболното игрище, на което играем и ние. Обаче топки си имали и предпочитали да ритат в училищния двор.
– да изиграем един мач с тях и после да им дадем приятелски обяд. Е, това си е грижа за непознати деца, не можем да я поемем, защото ако стане нещо, кой отговаря.
И така, по случай Великден нашият клуб ще даде по 10 лева на всеки сирак от детския дом. Да се почувства човек за празника. А даващите – да се почувстват щедри.
Интересно дали и данайците са се чувствали щедри, вкарвайки своя дървен кон в Троя?
Автор: Михаил Ванчев
Хората отказват да разберат , че всичко което правят има последствия ! Това което най-вече отказват да разберат е , че ВИНАГИ ще носят последствията от собствените си деяния ! 90% и повече процента от хората ВИНАГИ търсят вината в някой друг , но никога в себе си ! Каквото и да на правите , ако е с „чисто сърце“ всичко последващо не е ваш проблем !!! Дали ще си купят цигари , дрога , отрова или пистолет да застрелят някого вие нямате общо с това отговорностаа си е тяхна !!!