26/04/2024

Свобода за 500 лева

Децата ме накараха. На мен може би нямаше дори да ми хрумне. После суетата също взе своето. И ето че в петък, 14 октомври,  вече бях над Сливен, в местността “Карандила”. Отидах да дам свободата на лешояда Бъркли. Той е белоглав, крилете му са дълги почти 2 метра и  отначало си нямаше име.

Живееше сито и сигурно в една голяма, ама наистина много голяма клетка. Момчетата и момичетата от “Зелени балкани”, които са си наумили да върнат тези огромни птици в България ми казаха, че “моят” Бъркли бил доста войнствен. Когато го докарали преди година от Испания и го настанили в клетката с другите белоглави лешояди, той показал характер на боец. Сега, преди да излети на свобода, клъвна до кръв ръката на гледача си. Ужасеното животно не искаше да го маркират. Не искаше върху гърба си мъничкия предавател, който щеше да показва от космоса къде ще лети и къде ще гнезди. Беше уплашено до смърт от навалицата от възрастни хора и деца, които го гледаха как се мята, докато му слагат всички тези белези на живялата в плен птица. Затова, когато го пуснаха, не изчака втора покана и размаха големите си криле. Бъркли вече знаеше своя урок – да бяга далече от хората.

ПП. Пропуснах да кажа защо нарекохме птицата Бъркли. И защо свободата й струва 500 лева. Едното е свързано с другото. Парите, които ние с децата ми, дарихме на “Зелени балкани”, ни даваха “правото” да изберем име на белоглавия лешояд. Досега той си имаше само номер. Сумата ще помогне на природозащитниците да купуват храна и да я дават на пуснатите на свобода лешояди. Увериха ме, че тази храна ще бъде все по-малко. За да се научат големите птици сами да си намират мъртви животни в планината, а и да ловят дребни животинчета. Сега Бъркли го очакват “ергенски” години – това значи, че той ще прелети до Африка или до Централна Европа, докато намери своята половинка в живота. Ако ни е писано, Бъркли и жена му ще се върнат някой ден отново тук. Вече се е случвало, увериха ме от “Зелени балкани”.
И накрая – защо Бъркли. Името дойде от Америка. Там има университет със същото име. Избра го дъщеря ми. Като малка компенсация за това, че отиде да учи в друг.


Автор: Михаил Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *