by 
Кивито, ах цъфналото киви…
Гръцката петуния направо изригна на тротоара
Пак не можах да се стърпя да не си покажа дворчето към днешна дата. Извинявам се, ако ви идва в повече.
Лекомислено изпуснах да нащракам цветните гирлянди на глицинията, която тази година щедро се отчете на пролетта.
Но и сега има растения, които могат да накарат очите да прелеят от възхищение пред фантазията на Твореца.
Да, има пъшкане и охкане докато садиш, поливаш и ги лекуваш от болести. Но наградата за този труд няма цена. Това пък е може би отчетът на човека пред Твореца.
Всичко е скромно и евтино на фона на професионални паркове – истински шедьоври, в Китай, Япония, Холандия. Но е творение на твоите ръце.
Сега, от позицията на натрупаните години и от радостта да видиш плода на труда си, си спомням със самоирония една случка от друг етап на живота.
Отивам на гости на първата ми приятелка – наскоро омъжена в софийския квартал Симеоново.Тогава Симеоново още не беше нападнато от двупръсточели олигарси и парвенюта.
Идват им гости. И започват един разговор: насади ли картофите, ще ти дам корени от много едра и сладка малина, ти ми тай от твоята смокиня и т.н. А аз, обсебена в онзи период от кариерни амбиции и служебни проблеми, стоя безмълвно и си казвах на ум: Боже, да им имам смешните дертове на тези хора!
Те също работеха някъде, със сигурност си имаха кариерни проблеми, но вълненията им тогава се въртяха около дръвчета, разсади и цветя.
Сега вече след пролятата пот по малкото си дворче, след натрупаните години знам – за тези неща наистина си струва човек да се вживява. То е нещо като да бъдеш вечно недоучен, но любознателен и прилежен младши асистент на Твореца.
Колко десетилетия обаче минаха, за да разбера кои неща в живота си заслужават да им се отдаваш от сърце.
Елена Емануилова