by 
Разрушителните наводнения в Европа ще станат двойно повече към 2050 г. Тази негативна тенденция е свързана с глобалното затопляне и бързо увеличаване на броя на наводненията в близките десетилетия.
Умереният климатичен пояс е най-комфортният за живота на човека на нашата планета. Но съдейки пои всичко – няма да е задълго. Според изследване на Международния институт за приложен системен анализ (IIASA), Института по изучаване на околната среда в Амстердам и други европейски научни центрове, загубите от наводнения в Европа към 2050 г. ще скочат два пъти. Това означава, че те ще стават повече и по-разрушителни.
Две трети от загубите ще се падат на увеличаването на броя на обектите от социално-икономическата инфраструктура, които ще окажат в зоните на наводненията. Една трета от риска се пада на изменението в картината на падащите валежи в Европа. Така глобалните изменения в климата практически ще засегнат всеки жител на Европа.
Това изследване, публикувано на 2 март 2014 г. в Nature Climate Change показва, че щетите от наводнения в Европейския съюз са средно 4,9 милиарда евро годишно за периода от 2000 г. до 2012 г. Тези средни загуби могат да се увеличат два пъти и повече, включително до 23,5 милиарда евро през 2050 г. Освен това вероятно и други големи стихийни бедствия ще се случват все по-често – не веднъж на 16 години както е към момента, а веднъж на всеки десет години към средата на това столетие.
Новото изследване за първи път отчита връзката между наводненията в различните държави. Досега моделите изследваха поведението само на отделни реки, а в същото време европейската речна система е тясно свързана и покачването на водите в една река може да предизвика верижна реакция в цяла Европа.
Казано по-просто – ако реките наводнят Централна Европа, то най-вероятно е същото да се случи и в Източна Европа.
Икономистите трябва да имат това пред вид, тъй като едновременното обезщетяване от застрахователите на милиони жители на ЕС и мащабното възстановяване на инфраструктурата може да предизвика нова икономическа криза, която ще се отрази на цялата световна икономика. Също така сега при проектирането на жилищни сгради и значими инфраструктурни обекти следва да се отчитат и негативните климатични тенденции.
