by 
Средната продължителност на живота у нас е 70,4 години спрямо 80,4 години в ЕС. Най-дълго живеят италианците, испанците и французите.
Това става ясно от отчет за 2012 г. за изпълнението на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в България до 2030 г.
Населението у нас трайно застарява – хората на 65 и повече години са били близо 1,4 млн. души през миналата година. За сравнение децата до 15 години са били под 1 млн. Те са 13,6% от общия брой на населението, което ни нарежда на опашката в Евросъюза.
За първи път миналата година обитателите на българските села са паднали под 2 милиона души. В градовете у нас живеят малко над 5,3 млн. души, а на село – близо 1,975 млн. През 2012 г. сме закрили 24 населени места, а 172 са безлюдни. Единствено обитателите на столицата са се увеличили. Най-голямо намаление на населението има в областите Видин и Враца.
Документът не е оптимистичен – ще намаляваме още. През 2015 г. българите ще са малко над 7,1 млн. души, а към 2030 г. – 6,5 млн. Прогнозите сочат, че в средата на века „Аз съм българче“ ще могат да казват едва 5,7 млн. души, и то само при благоприятно развитие на икономиката.
Само за миналата година сме се стопили с над 45 хиляди, сочи отчетът. През миналата година родените у нас деца са 69 121, което е с 1725 по-малко от 2011. За сметка на това средното ниво на смъртност е било 15% и има тенденция да се повишава. В ЕС то е 9,6%.
Ръстът на разходите на човек от домакинството е продължил да изпреварва ръста на доходите. В доклада се признава, че демографските дисбаланси вече се превръщат в основен проблем за функционирането на всички социално-икономически системи.