by 
Някои съзряха в протестите срещу проучването и добива на шистов газ дългата ръка на Москва. Нещо повече – който протестирал срещу това, обричал България на енергийна зависимост от Русия – тоест на робство. Защо ли обаче хората и от Западна Европа скочиха срещу проучването и добива на шистов газ? Вижте коментара на Дойче веле. Няма да останете равнодушни.
В България „фракинг“ и „шистов газ“ се превърнаха вече в мръсни думи. А как се отнасят към темата в Германия и други държави? И защо САЩ са толкова активни в тази област? Кой печели и кой губи от оспорвания метод?
Дори блестящите резултати на технологичния концерн „Епъл“ са нищожни на фона на мегапечалбите на американския петролен концерн „Ексон Мобил“. Тексаската фирма с право би могла да изпише на фирменото си лого нещо от типа на „Благодарим ви, шофьори!“, тъй като именно високите цени на бензина доведоха до неимоверната печалба от 41 милиарда долара – сума, която би била достатъчна да се купи Дойче Банк.
„Ексон“ печели, природата губи
В Германия обаче „Ексон“ предизвиква доста смесени чувства – поради това, че използва оспорвания метод за добив на шистов газ, наречен „фракинг“. Или – вкарване под голямо налягане на вода, пясък и химикали в скалните маси, за да се извлекат залежите от газ. „Ексон“ прави проучвания за подобен вид добив на няколко места в Германия, но се натъква на съпротива.
В провинция Северен Рейн-Вестфалия бе въведена временна забрана за оспорвания метод, докато назначената експертиза не установи рисковете и последствията за околната среда. Германският министър на екологията Норберт Рьотген готви законопроект с по-строги правила за добива на шистов газ. Предвидено е, например, да се прави задължително проучване на екологичната съобразност във всички случаи, в които земният газ или петролът се извличат по метода фракинг. Във вододайните зони приложението на този метод ще е принципно забранено.
Опасения имат и в провинция Долна Саксония. Местните еколози имат сериозни възражения против метода, главно поради това, че използваните химикали биха могли да отровят питейните води. Както е известно – за един-единствен сондаж в по-дълбоките земни слоеве са нужни до 15 милиона литра вода! Част от тази вода остава в земята, остатъкът се връща към повърхността и трябва да бъде отстранен.
От „Ексон“ твърдят, че в Долна Саксония методът се прилага успешно от десетилетия, нова била само сондажната техника, която сега давала възможност да се навлиза под наклон на няколкостотин метра под земята и да се достига до залежи, които преди са били технически недостъпни, или чийто добив е бил прекалено скъп.
Черен сняг и земя, пълна с отрова
Така нареченият фракинг /или разбиване/ ясно разкрива проблемите на целия добив на газ, пише по този повод „Зюддойче Цайтунг“ и дава за пример руската тундра: „Снегът там е жълт или черен, а земните недра са пълни с отровни химикали“. Дори при конвенционалното извличане на газ, на повърхността излизат води от дълбоките земни недра, които са радиоактивни и съдържат тежки метали, както и бензол. Край един сондаж в долносаксонския окръг Фреден, например, наскоро се стигна до изтичане на бензол. Концентрацията на канцерогенния газ във въздуха се оказа значително повишена, и то без метода фракинг.
Тундрата вече е пожертвана
Не е изключено обаче екологичните последствия от хидрологичното разбиване да са и още по-драматични, тъй като при него се освобождава метан – газ, който е значително по-вреден за климата от въглеродния двуокис. На Световния икономически форум в Давос президентът на Американската екологична организация „Enviromentdl Defense Fund“ заяви, че добивът на шистов газ се отразява по-негативно на климата от ползването на въглища.
По данни на Европейската комисия в момента в Европа се правят между 20 и 30 пробни сондажа за шистов газ, като половината от тях са в Полша. В Швеция, Франция и Великобритания се проучват евентуалните находища. В Германия сондажите са пет и са в провинция Долна Саксония. Лицензи за сондажи са раздадени и в провинциите Баден-Вюртемберг, Северен Рейн-Вестфалия, Саксония-Анхалт и Тюрингия.