by 
Според пътници загиналите са най-малко 200 души
Членове на екипажа на потъналия кораб „Коста Конкордия” първи хукнали по тесните коридори към спасителните лодки, разблъсквайки с лакти дори малки деца. А италианските спасители повече стояли зад снимачните камери.
Тези ужасяващи факти разказват оцелели руски туристи, които днес пристигнаха в родината си.
„Ние гледахме на палубата новогодишно представление. Излезе фокусник и точно в този момент се усети силен удар. Ние си помислихме, че това е елемент от шоуто. Чак когато видяхме ужаса в очите на илюзиониста, разбрахме, че това не е негов фокус”, разказва Алия Кучина, която заедно със съпруга си и седем годишния им син се върна днес от пътешествието, което за малко да стане последното в живота им.
На палубата моментално изгаснала светлината. С това се изключила и алармената система. Блокират се вратите на каютите. „Имаме малък проблем с осветлението. Запазете спокойствие”, предава 52-годишният капитан Франческо Скетино на пътниците. А членовете на екипажа, облечени със спасителни жилетки, уговарят пътниците да се върнат по каютите си, уверявайки ги, че нищо страшно не се случва, разказва http://www.utro.ru .
„Екипажът беше от чужденци – филипинци, които много лошо говореха английски и никой не можеше да ги разбере. На всички въпроси те отговарят само с „Ок” и кимане на глава. Когато започна паниката, руснаците започват да раздават спасителни жилетки на всички и организирано да ги разпределят по лодките, разказва Алексей Кучин.
Максим и Олеся Бенковски са били изключително удивени от това, че въпреки утвърдените етични норми, един от първите, напуснали кораба бил капитанът му. „Когато хората побягнаха към спасителните лодки, той вече седеше в една от тях”, казаха съпрузите. При това лодките стигаха далеч не за всички, механизмите им за спускане – ръждясали, а екипажът не беше наясно как да ги използват. Когато корабът легна на борда си отгоре пуснаха стълба и започна страшна блъсканица. „За тази единствена стълба се бореха 150-200 човека, останали долу. Нас непрекъснато ни притискаха и съпругата ми Марина излази буквално по хората, по някакво момиче, от което тя после поиска прошка. Но там това беше нормално явление. Аз се покатерих на стълбата и почти както топка в баскетбола й подадох сина ни. Тя го хвана за качулката, издигна го, качулката се разпори, но по някакво чудо детето остана в ръцете й. Тогава камък ми падна от сърцето. Разбрах, че вече става дума само за моя живот.
И на мен ми се наложи да използвам физическа сила, за да вляза при своите” разказва Дмитрий Тими от Питер.
Пътничката от злополучния кораб Александра Алексейчик си споня как родители, спасявайки децата си, буквално са ги хвърляли в отплаващите лодки. При това според нея обявеният брой на загиналите е по-малък от действителния. Според оценката на момичето в действителност те са не по-малко от 200 души. „Това беше месомелачка. Хората падаха от борда, бяха засмуквани и нарязани от острите витла на кораба”, добавя Алексейчик.
„Можете ли да си представите какво преживяхме през тази нощ! Паника, премазване, около тебе са огромни сто килограмови хора, които както и ти искат да се спасят и се натискат към лодките, а ти носиш в ръцете си малката си дъщеря. И не знаеш дали сега ще те задушат или ще ти се наложи да плуваш в ледената вода, споделя пътникът Андрей Голота, който пътешествал по Средиземно море с жена си Анна и едногодишната си дъщеричка Настя.
Италианските спасители се появиха чак на брега на остров Джилио, когато опасността вече беше преминала. „Много от тях така зрелищно се спуснаха към тълпата, сякаш играеха пред камери. Някои в действителностработеха, някои явно работеха за видео и фотографии. Щаб, където можеше да получиш някаква информация, нямаше. Докато хората на острова се държаха изключително достойно – отвориха през нощта хотелите си, вземете кафе и всичко, което ви е необходимо безплатно, поканиха ни местните”.
Според Андрей вече на брега на остров Джилио те срещнали една рускиня. Тя, плачейки, казала, че нейният мъж е загинал на кораба. Той е спасител алпинист. Когато двамата заедно попаднали в машинното отделение, той остана да помага и избутва другите хора. После нея водата я отнесла нагоре и тя повече не го видяла. „Слава Богу – после те се срещнали в Рим, мъжът, смесил се с тълпата, успял да изплува от пробойната и се добрал до катер на медицинската служба”, спомня си мъжът.
Последната, която напуснала катастрофиралия кораб, била руско момиче, работещо на злополучния кораб като продавачка. Сега тя е в една от болниците, понеже лицето и било срязано.
