by БЕЗ КОМЕНТАР
Харалан Александров, социален антрополог:
Навярно поне 50-60 хиляди наши сънародници вече са в Лондон. Там криза няма и навсякъде се търсят хора, които да работят. Всъщност кризата отдавна не е европейско, а българско явление…
В този смисъл най-естественото е младите да напуснат. И не виждам защо трябва да бъдат спирани. Тук нито бизнесът е достатъчно отговорен и загрижен за хората, нито публичното управление. Защото у нас хората просто не са ценни – в каквато и роля да си тук, цялостната култура и посланията към теб те карат да се чувстваш обезценен и незначителен. В този смисъл ние сме извън човеколюбивата европейска цивилизация просто защото нашият социален свят не е скроен по човешка мярка. Той не е направен за човешка употреба, а за злоупотреба. Институциите, политиката, бизнесът функционират по човеконенавистен начин. Зачестилите рецидиви на полицейско насилие са само върхът на айсберга.
Живеейки тук, вече си потенциална жертва. Печалното е, че ако идваш от среда, която не зачита човешкото достойнство, много трудно можеш да извоюваш добра позиция в развития свят. Въпреки това все повече хора предпочитат да бъдат роби зад граница, отколкото в собствената си страна.
Българинът умее да оцелява благодарение на готовността си да поема огромни лишения и да се задоволява с минималното. И да се отказва от всичко онова, което дефинира човека като свободно и достойно същество, като творец на живота си. Оцелява, като се свива в тясната и мръсна дупка, която му е отредена от онези, които държат властта, и се напасва безропотно към уродливите форми, които деградиралите социални структури и отношения му налагат. В резултат на което пребивава в света беден, наведен, изкривен и озлобен.
Това е цената – оцеляваме като социални мутанти. Парадоксът е, че оцеляването на такава цена губи смисъл, защото рано или късно оцелелите се саморазрушават, например като се напият и избият навръх Великден.
Със съкращения 24chasa.bg