by 
Луната в продължение на много векове е приковавала към себе си вниманието на човечеството като най-близкото до нашата планета небесно тяло. Привлича го и сега. Неотдавна на Луната беше открита вода във вид на лед. А това ще облекчи до някъде възможността за създаване на обитаеми бази на нея. Но дори и сега, когато човечеството знае доста за Луната, тя продължава да крие много тайни /още подробности – вижте тук/.
Луната е обитаема
През 1968 година бил публикуван каталог на лунните аномалии. Той съдържал 579 различни наблюдения, направени от специалистите. Тези публикации поставили началото на нови спорове за наличието на живот на Луната. При това още през 18 век астрономът Уйлям Хершел забелязал на нашия спътник необичайни огньове, линии и геометрични фигури и привлякъл към тях вниманието на учените. От тогава насам различни аномални явления на нейната повърхност се наблюдават със завидна редовност.
Вече в наши дни в продължение на десет години на системни наблюдения на лунната повърхност чрез 800-кратен телескоп японецът Яцуо Мицусима неведнъж снимал с видеокамера прелитането на неизвестни тъмни обекти. Материалите, получени от него, са сензационни: диаметърът на заснетите обекти средно бил почти 20 КИЛОМЕТРА!. А скоростта им на придвижване – 200 километра в секунда.
В хода на подготовката на своята лунна програма САЩ с помощта на космически апарати извършили подробно фотографиране на повърхността на Луната с цел проучването й. Много голяма част от снимките са с отлично качество а оптическите разширения на фотоапаратурата позволили на Луната да се намери това, което съдейки по всичко, земляните
Не били готови да видят.
Именно поради тази причина разговорите на астронавтите от повърхността на Луната били много емоционални.
Много вестници препечатали думите Олдрин към Хюстън: „Какво е това? Какво по дяволите е това? Аз много искам да знам какво е това там! Тук има някакви големи обекти, те са огромни! Големи космически кораби се намират до кратера на противоположната страна!”
Именно това съобщение, предадено на Земята преди преминаването към кодиран сигнал за връзка, впоследствие така и не било опровергано от НАСА и послужило като косвено доказателство на теорията за това, че на Луната има живот.
След тези събития излезли много книги, които в различна степен на научен подход разказвали за възможната обитаемост на нашия спътник. Така, изучавайки снимките, получени от „Рейнджър-7” след неговото успешно прилуняване в един от кратерите и анализирайки снимките, направени от астронавтите Джордж Леонард / впоследствие написал книгата „На нашата Луна има още някой”/ стигнал до извода, който споделят даже и някои специалисти от НАСА. Според мнението на Леонард на повърхността на Луната се намират голямо количество механизми, голяма част от които са разрушени. Но част от тях продължават да работят. Някои обекти на повърхността на Луната изменят своята форма, появяват се и отново изчезват.
Така в кратера Кинг например се намират множество механични устройства, които авторът на книгата нарича Х – автоматични устройства, тъй като по своята форма те напомнят латинската буква „Х”.
Тези „ескаватори” с размер от половин миля разработват стените на кратерите, разломявайки скалния грунт и изхвърляйки струи на повърхността. Джордж Леонард счита, че по билото на кратера Кинг е положен някакъв тръбопровод, дълъг почти три мили, краищата на които са прикрити с еднакви по форма капачки.
Подобни съоръжения наблюдавал и японецът Мицуи. По този начин редица изследователи на Луната са уверени, че Луната или е била обитаема по-рано, или е обитаема сега. Хората винаги са вярвали в чудеса и това е тяхно право, застрахова се сайтът Тайни.
