by 
Я, България не била остров! Това внезапно откритие на германска туристка в самолета за Варна повдига куп интересни въпроси, които си задава германската писателка Инга Дьор. Ето какво пише тя в есе, посветено на България:
Авторката иска да научи много неща. Например: лесно ли се стига до България по въздух, суша и море? Как се саморекламира дестинацията България и върху кои стойности на страната се акцентира в тази рекламна кампания? Какво представлява днес България? И ако допуснем, че е направлявана демокрация, то каква е била преди това – може би ненаправляван социализъм?
За конете с капаци
От една страна в България има хора, принадлежащи по-скоро на вчерашния ден, на които им е изгодно останалите хора, тоест широката маса, да продължават да гледат напред като коне с капаци. Защо ли? Може би за да прикрият първите от вторите истината за собственото си мръсно минало? А това води до друга серия от въпроси: Колко ли демокрация се имитира днес – само и само да се прикрият следите на авторитарните структури? Какво прави днес старата номенклатура и колко здрава е мрежата й? Набират ли скорост силите, които трябва да модернизират България, помитайки всичко, което пречи на демократичното развитие на страната?
Българското общество отдавна вече не е онова слабо гражданско общество от времето на социализма, твърди Инга Дьор. Днес в страната се излива капиталистически бетон, в който обаче при по-внимателно вглеждане личат пукнатини. Особено когато се доближим до отделния индивид. Тогава ще усетим, че го има и него – независимият и свободомислещ дух. Както преди, така и сега. Онзи скрит дух, който кара много хора да си вършат работата съвестно и с ум.
Връщаме се към повода за тези размисли – сценката в самолета с откритието, че България не била островна държава. Например като любимия остров на германците Майорка. Да видим какво толкова има Майорка, което няма България.
Например безработицата: Днес всеки осми, живеещ на острова, е без работа. Броят на туристите постоянно намалява през последните години. Въпреки това България може само да мечтае за туристите, щурмуващи островна Майорка. Само летището обслужва годишно 20 млн. пътници, половината от които са туристи. Към това трябва да прибавим и пристигащите на острова с кораби.
Или пък природата: Майорка е остров, щедро надарен с всякакви природни дадености. Но и България няма от какво да се оплаква в това отношение, включително като географско разположение.
Да вземем историята: Много сходства откриваме също и в исторически план. 300-годишно владичество на маурите, преследване на инакомислещите от инквизицията, на евреите, пълна политическа и икономическа изолация по времето на военната хунта на Франко до 1975-та. Българската история е известна.
Да си малък не е недостатък
Какво остава тогава? Хората! На всички езици испанският манталитет се описва като „култура на даряването“. В България тази култура беше унищожена от социализма. Безотговорността на верните на режима учители и преподаватели се изроди във възпитание на омразата. Възпитаването в омраза към класовия враг беше възпитаване в завист и човеконенавист, които и днес пречат на хората да се освободят от всякакви свои зависимости.
България е малка страна – и по територия, и по население. Но това не е недостатък, а предимство. Защото един мъдър човек беше казал, че и 25% от населението на една страна са достатъчни за постигането на обществена промяна. За това са необходими нематериални ценности, а не такива, които се купуват или продават на борсата. Оценката ААА на рейтинговите агенции е отживелица. Новото й звучене е ПЕЛ – патос, етика, логика.
Това са принципите, върху които трябва да градим новия обществен модел, който с много разум и човешки ценности ще ни води към общото благо. Не е чак толкова трудно, пише в заключение Инга Дьор в есето си „Втората Майорка – България е остров“.
Автор: И. Дьор, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел, Дойче Веле