by 
В България се живее добре, заяви Бойко Борисов в Загреб. И после за първи път открито нападна партньорите си от ЕС
„Мисля, че бях ясен: добре се живее в България. Имаме един от най-ниските дългове и дефицит и сме много по-напред от вас“. Така завършва изказването си в Загреб българският премиер Бойко Борисов, цитиран от агенция „Фокус“, обръщайки се към хърватския премиер Ядранка Косор.
Освен, че не е особено любезен начин да говориш с домакина си, това е и доста невярно твърдение, както показва долната табличка. Дори вземайки предвид по-голямата задлъжнялост на хърватската икономика, простото сравнение показва, че ако говорим за качество на живот, Хърватия ни води с няколко обиколки.
| България | Хърватия | |
| Мин. заплата |
123? |
381? |
| Средна заплата |
300? |
769? |
| км. магистрали |
480 |
1127 |
| ИЧР* |
58 |
51 |
| БВП на глава от насел. ЕС=100 | 44 | 64 |
| Външен дълг (% от БВП) |
16,2 |
35,3 |
| Бюдж.дефицит |
3,2 |
4,1 |
*индекс на човешко развитие на ПРООН
Възможно е Борисов да не е имал предвид точно това, което е казал (както „Капитал“ вече отбеляза, на премиера понякога никак не му се получават изказванията). По-интересно в случая е с какво е бил провокиран да хвърли това твърдение в лицето на хърватските си домакини.
Той е отговарял на журналистически въпрос за това как се живее в страна под мониторинг от ЕС. Този въпрос е деликатен за българското правителство от няколко дни насам. Както разказахме, България и Румъния трудно ще влязат в Шенген преди падането на мониторинга. Тъй като Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов свързаха влизането в шенгенското пространство с борбата си с корупцията и организираната престъпност, сега ще трябва спешно да разделят двете преди изборите.
Атака срещу ЕС
Ето защо и реакцията на българския премиер е повече от показателна – той за първи път открито нападна партньорите си от ЕС. „Колкото повече те говорят за Шенген, толкова повече ние ще говорим за спазването на трите процента дефицит (повечето големи икономики в ЕС в момента надвишават прага изискван от Маастрихстките фискални критерии, бел. ред.)“, са думите му в отговор на въпрос дали инициативата на Франция и Италия за промяна на шенгенските правила ще забави присъединяването на България и Румъния. Интересно е да се проследи докъде ще стигне тази нова линия на българския премиер и дали всички в правителството ще я следват.
