24/01/2020

Забравената и прикривана катастрофа на НЛО с 16 хуманоиди в Ацтек

През един мартенски ден на 1948 г. неидентифицирано тяло, летящо в небето, рязко се снижило от курса си и по крива линия паднало в скалистия пустинен район Гранд Каньон, недалече от град Ацтек в щата Ню Мексико, САЩ.

Основни свидетели на този инцидент стават двама работници на петролна кула – Силас Нютон и Лео Гебауер. Те се опитвали да погасят малък пожар в оборудването, когато видели в небето „огромен метален диск“.

Внушителният на външен вид диск бил около 30 метра в диаметър. Върху металната му повърхност не се забелязвали никакви следи от шевове, сглобки, нитове – сякаш бил излят монолит. Дискът паднал на земята доста внимателно и външно по него не се забелязвали никакви поражения.
Когато двамата мъже се приближили, видели че на диска има няколко илюминатора. Погледнали през един от тях вътре и видели, че на пода лежат не по-малко от 16 тела на невисоки хуманоидни същества. Телата им били покрити от тъмни сажди, сякаш били пострадали от огън, възможно е при падането на апарата да е възникнал локален пожар.

Още същия ден работниците се обадили в полицията и разказали за падналия диск с телата вътре в него. Полицаите пристигнали на място и дълго оглеждали диска със зяпнали от изумление уста. После полицаите позвънили на военните, те бързо пристигнали и отцепили целия район, а след това извозили диска , като на сбогуване заповядали на всички да мълчат за видяното.

Почти година Нютон и Гебауер мълчали под страх

от заплахата на военните. Но после не издържали и разказали с подробности всичко на Франк Скъли, който пишел за популярното развлекателно списание Variety Magazine. Историята с катастрофата на това НЛО в Ацтек се появила в това списание през 1949 г. По-късно Скъли издал и книга с подробности за този инцидент, озаглавена „Behind the Flying Saucers“.

И статията, и книгата се радвали на голяма популярност. Но скоро по адрес на Скъли и двамата очевидци се изсипва цяла грамада от различни обвинения, които завършват с това, че дори запалени уфолози обявили тази история за фалшива, а разказът на Нютон и Гебауер за измислица с цел мошеничество.

Това е подсилено от факта, че двамата успели да вземат някои предмети от падналото НЛО и се опитали да ги продадат като „извънземни технологии“. Твърдяло се, че цялата тази история са измислили, за продадат някои боклуци. Един от тези „артефакти“ уж по някакъв начин попаднал у журналист от „San Francisco Chronicle“, който го дал в лаборатория за изследване. Там изяснили, че „извънземният артефакт“ е обикновено парче алуминий.

Заради всичките тези разобличения с ацтекската катастрофа историята бързо била забравена и в един момент дори Нютон и Гебауер признали за аферата и фалшификацията.

Не бързайте с изводите от казаното дотук

Минали 30 години. В началото на 80- на миналия век уфолог изтупал от праха историята с катастрофата на НЛО в Ацтек и погледнал на нея по нов начин. И открил, че всичко това може би действително се е случило, тъй като цялата история с разобличаването на „фалшификаторите“ се оказала доста мътна.

Когато делото за НЛО в Ацтек попаднало в ръцете на известните уфолози Скот и Сюзан Рамзи те започнали да проверяват и сверяват посочените в статията и книгите факти и изяснили, че цялата част от разобличенията приличала на старателно изработен сценарий за дискредитиране показанията на двамата очевидци.
„От 1952 чак до 1986 г. никой не се е доказвал отблизо до инцидента в Ацтек. Той сякаш бил отровен от обвиненията във фалшификация и изследователите на НЛО го заобикаляли „от седем километра“. Ние старателно разработихме този случай в нашата книга и стигнахме до извода, че властите са били готови да стигнат дори до пълното разрушаване на живота на двама или трима човека (ако включим и журналиста Скъли), за да получи най-доброто прикритие. Ако се разберат оригиналните показания на очевидците, то е невъзможно да бъдат опровергани“, коментира Скот Рамзи.

През 2011 г. Рамзи обърнал внимание на изплувалия през същата година странен документ на ФБР под названието „Доклад Хотел Мемо (Hottel Memo)“, написан от Гай Хоттел, ръководител на местното отделение на ФБР в град Вашингтон, адресиран до шефа на ФБР Едгар Хувър.

Документът бил в архива на официалния сайт на ФБР и в следващите няколко години често фигурирал като документ, в който „Официално се потвърждава „извънземното прикриване“ от страна на властите на САЩ”.
В частност в него се казва, че:

„Източник от ВВС заяви, че три от така наречените летящи чинии били установени в база в Ню Мексико. Те били описани като кръгли с издигнат център и размери приблизително 50 фута (15 метра) в диаметър. Във всеки от тях имало по три фигури с човешка форма, високи 3 фута (90 см), облечени в метална тъкан с много тънка текстура. Всяко тяло било превързано с ремъци по такъв начин, който прилича на закопчаването на земните пилоти изпитатели. Според думите на г-н Г. (името е скрито) тези чинии били намерени в Ню Мексико с помощта на много мощен радар, позициониран в тази местност. Предполага се, че радарът е реагирал на механика от тези чинии“

Най-накрая през 2013 г. ФБР направи коментар на тази записка и съобщи, че тя нищо не потвърждава, а просто конспектира някои информации, попаднала през втори или трети ръце. Но мнозина уфолози и сега са уверени, че този доклад случайно е изтекъл от секретните папки на ФБР и че та е напълно правдива.

Смята се, че този доклад описва известния инцидент от 1947 г. в Розуел, в същия американски щат. Но Скот Рамзи е уверен, че той засяга и инцидента в Ацтек. Първо, защото съгласно показанията на очевидците, в Розуел се е разбил един диск, а в доклада се говори за цели три.

И второ, защото имало странен случай, когато някакъв човек от Денвър се опитвал да продаде фотографии, направени според него на мястото на катастрофата на НЛО в Ацтек и ФБР настойчиво се опитвало да го издири, за да прибере тези фотографии. Ако не съществуваше такъв инцидент в Ацтек защо ФБР се опитвала да получи тези снимки?

Снимката е илюстративна от интернет
paranormal-news

(Visited 949 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *