19/03/2024

В държавата на калинките скоро ще видим големи групи водно бедни хора

Безводното бедствие на Перник не слиза от новините, коментари и акъли всякакви се чуват. А паметта ни е наистина непростимо къса и затова влизаме от криза в криза вече десетилетия наред.

Така доскоро невидимо, сега вече видимо, се превръщаме в роби. На калинките. И на шепата алчни негодници в тази държава, които калинките по длъжностна характеристика обслужват.

Има ли проблем, щом не е природна стихия, винаги става дума за пари. По-точно не за пари, които да решат проблемите, а как едни огромни купчини с пари да се налеят в ненаситния търбух на освирепялата от алчност шайка. Това не е само у нас – по света масово е същото.

Спомняте ли си бедствието в Хасково и радиоактивната вода в тръбите на града? А спомняте ли си София по времето на кмета Янчулев, който заради безводието принуди млади семейства да излязат на квартири по селата, за да могат да си опазят децата? Ами аварията преди дни в Шумен, ами десетилетията воден режим на селища в Северна България? А спомняте ли си издавените от скъсани и безконтролни язовири в село Бисер и Мизия?

И сега хоп -държавен ВиК холдинг, за да се оправят нещата в Перник и въобще. Ще го управляват още по-случайни калинки от сегашните. След няколко години, а може и по-скоро, защото алчните са по принцип припрени, ще чуем познатото клише – държавата е лош стопанин. И хоп – те ти приватизация, хоп те ти концесия.

По правило нашите продажници продават така, че нито от приватизация, нито от концесии в хазната да влиза нещо съществено. Нито пък обикновените хора усещат някакъв конкретен хаир. Същественото отива в „добрите стопани“, каймакът по правило се дели между купувачи и продавачи. Който забрави да се отчита – има си компетентни органи, които да му напомнят чрез МВР пикчърс за задълженията . Често този проблем се решава и със стрелба на месо.

Някои хвалят как концесионерът Софийска вода е пример за подражание. Така ли е наистина? Вече от доста години софиянци и предградията пият концесионирана вода. През същото това време луксозни квартали като Симеоново например нямат канализация – концесионерът не бърза с тази задача. И знаете ли къде отиват лайната им – в септични ями или директно в деретата на това бижу Витоша, което очевидно не заслужаваме и това е през XXI век.

Когато започнат да пропадат къщи – това няма как някой ден да не се случи, или пък от деретата изригне говняно свлачище и помете всичко по пътя си, някой ще направи още един холдинг с уставен капитал 1 милиард и повече лева с калинки начело. А решението е толкова просто – канализация.

През 2017 г. народната представителка от „Атака“ Магдалена Ташева беше единствената, която надигна глас срещу готвена брадва – поскъпване до десет лева за кубик вода. Заговори се за водно бедни и как ще бъдат подпомагани и как едно четиричленно семейство ще плаща минимум по 160 лв. месечно за вода. Ако не беше тогава ветото на президента и предстоящите избори, досега да са ни откъснали главите. Което не значи, че опасността ни е подминала и че сега бедствието в Перник няма да бъде „непоклатим” аргумент за всеобщо и рязко поскъпване до недостъпност на водата за големи групи хора в България.

Водите са всеобщо благо, дадено ни от Господ. Никой човек досега не е създал от нищото вода нито за пиене, нито за поливане. Такса трябва да се плаща само за довеждане и отвеждане на водите.

(Само да не си помислите, че съм симпатизант или член на тази партия от ултраси, чиято главна цел се оказа наместване до мазната управленска копаня. Но е факт, че един техен представител съзря истинско почти всенародно водно бедствие. За други не си спомням).

От началото на това хилядолетие ООН тръби в свои доклади, че се задава световна криза с изхранването на човечеството, че предстоят войни и масови преселия на народи заради недостиг на вода и храна. Започна косвена търговия с въздуха – чрез квотите за въглеродни емисии. Затова така горещо е поддържана темата за климатичните промени. Заради пари.

Сещате ли се вече какво ни готвят на местно и планетарно ниво – досега беше вегетация на ръба на оцеляването за 80 на сто от човечеството. Скоро ще видим завършени роби, на които ще им казват кога да ядат, кога да пият вода, кога да се къпят, кога да перат. И какъв им е отпуснатият лимит за дишане. Изкуственият интелект иде и няма да има претенции, за разлика от хората.

А всичко, с изключение на природните стихии, е в ръцете на човека – и водата за пиене, пречистването на използваната вода, и очистването на океаните и реките от пластмаса и химикали, и чистата храна, и чистият въздух. Но това са инвестиции с нищожна възвръщаемост, ако се направят качествено и честно – без кражби и в полза на хората и планетата, а не на шайката.

Така че водният, хранителният и кислородният геноцид не са нито утопия, нито много далече.

Но… такава е съдбата на овцете.

Автор Елена Емануилова

Снимка интернет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *