by Вероятността за падане на мълнии не навсякъде по Земята е еднаква. Те по-често удрят на сушата, отколкото над океаните и преимуществено в районите, разположени по-близо до екватора отколкото в северните ширини.
Според неотдавнашно проучване, проведено от Джоел Торнтън – специалист по атмосферата в Университета Вашингтон, хората също могат да влияят на възникването на електрически разряди в небето.
Връзката между хората и мълниите може да се наблюдава в районите на двата най-оживени морски пътя в света – в Индийския океан и в Южно-Китайско море.
На горната карта в оранжево е показано изхвърлянето на отработени газове от корабите, изчислени на базата на движението на морските съдове в региона. Втората карта показва средната плътност на мълниите през периода 2005 до 2016 г. според данните на Световната мрежа за локализация на мълниите WWLLN. Тесните светло сиви полоси показват къде се наблюдава увеличение на броя на мълниите.
Сравнявайки тези две изображения може да се види, че областите с най-голямо количество мълнии съвпада с маршрутите на плавателните съдове.
Изследователите открили, че средната честота на мълниите над морските пътища е два пъти по-голяма от районите, непосредствено прилежащи до тези трасета. „Беше неочаквано да открием тази особеност в данните, при това – толкова ясно изразени. Нашето откритие е един от най-ярките примери за въздействието на човека върху атмосферата, последиците от което въздействие е повишената мълниеносност на бурите“, коментира Торнтън.
Той отбелязва, че идеята за влиянието на аерозолните частици върху интензивността на бурите и мълниите се обсъжда от десетилетия, но учените не могли да достигнат до общо мнение относно важността на този ефект.
Наземните датчици на WWLLN регистрират мълнии по цялата ни планета. Неотдавнашна работа на Катрин Виртс, специалист по атмосферата в Центъра за космически полети успя да увеличи резолюцията пет пъти. Сега местоположението на ударите на мълниите може да се определи с точност до 10 квадратни километра.
Тези карти с висока резолюция довели Тортън и неговите колеги до хипотезата, че ауспусите на корабите влияят на възникването на мълнии. Те също така използвали радиолокационни данни, за да проверят действително ли определените участъци от буреносни облаци съдържат повече капки течност сред частици от водна пара и лед. Такова увеличение би могло да се получи, ако частиците от корабните ауспуси променят структурата на облаците в тези райони.
„Нашите резултати показват, че аерозолните частици от отработените газове фактически превръщат тропическите бури в гръмотевични, увеличавайки вертикалното развитие на буреносните облаци“, обобщава Торнтън.
Бел. ред.: Не е за чудене това влияние на човека върху природата. Астрофизици отиват още по-далеч – те сензационно твърдят, че всяка наша мисъл преподрежда Вселената – вижте подробности Тук.
По материали от чуждестранни медии