by В обща болнична стая лежали двама тежко болни. Единият бил до прозореца, а леглото на другия – до вратата.
– Какво се вижда през прозореца, попитал веднъж този, който бил до вратата.
– О, оживил се първият. – Виждам небето, облаците, приличащи на малки животни, езеро и гора в далечината …
Всеки ден лежащият до прозореца разказвал на съседа си това, което се случва зад прозореца.
Той виждал лодка, рибари с огромен улов, деца, които играят на плажа, млади влюбени да се държат за ръце и т.н.
Докато разказвал за всички тези невероятни събития зад прозореца съседът му започнал да се измъчва от ярост. “Не е честно – мислил си той. – За какви заслуги той е до прозореца, а не съм аз? И виждам само вратата докато той се възхищава на гледката от прозореца “?
Един ден лежащият до прозореца се закашлял и започнал да се задушава. Той се опитал да достигне до бутона за повикване на помощ, но нямал сила – бил твърде изтощен. Съседът му само наблюдавал сцената. Той можел да натисне своя бутон, но не го направил.
След известно време първият затихнал и спрял да мърда.
Когато го изнесли съседът помолил сестрата да го премести до прозореца. Тя изпълнила желанието му и тръгнала да си ходи. Изведнъж я спрял изненаданият глас на пациента:
– Как така! Този прозорец гледа към една сива стена! А този, който умря, ми каза, че се вижда гора, езеро, облаци, хора … Как би могъл да види всичко това от прозореца?
Сестрата се усмихнала тъжно:
– Всъщност той не виждаше нищо – вашият покоен съсед беше напълно сляп ….
