06/06/2020

Изследвания доказват: Растенията могат да виждат, да чуват и чувстват

Законодателите в Швейцария написаха ръководство за защита „достойнството на растенията“. Какво ги подтикна?

Растенията – „това просто са по-бавни животни“, твърди Джек Шулц, професор в отдела по наука за растенията в Университета на Мисури в Колумбия.

Той е прекарал 40 години от живота си в изследване на взаимодействието между растенията и насекомите. И си разбира от работата. Обръща внимание на общите ни представи за нашите братя с листа, които според него ние възприемаме едва ли не като мебели. Но на практика растенията се борят за територия, търсят храна, бягат от хищници и ловят плячка в капани. Те са живи, както е живо кое да е животно и като животните те демонстрират специфично за вида си поведение.

За да се убедите в това ви е достатъчно да заснемете растящо растение на бърз каданс – тогава ще го видите как се държи като животно, казва възторжено Оливие Хамант, изучаващ растенията в Университета в Лион – Франция.

И действително ускореното заснемане показва удивителното поведение на растенията в цялата му красота.

Растенията се движат съвсем не безцелно. А това означава, че те би трябвало да са осведомени за това, което се случва около тях. „За да реагират правилно на растенията им са нужни сложни устройства за „сондиране“, настроени към изменящите се условя“, обяснява Шулц.

Даниел Хамовитц от Университитета в Тел Авив – Израел, счита, че техните чувства не се отличават особено много от нашите. Когато Холмовитц решил да напише книгата „Какво знаят растенията“ през 2012 г. , в която той изследва преживяванията на растенията, изпитвал в някаква степен страхопочитание.

„Боях се много какви ще бъдат отзивите“, споделя той.
А безпокойството му не било безпричинно. Описвайки как растенията виждат, душат, чувстват и на практика знаят – тя звучала като ехо от книгата „Тайният живот на растенията“, излязла през 1973 г. и станала настолна за поколения цветари. Но съдържала много малко факти. Тази книга например напълно дискредитирала идеята за това, че растенията реагират положително на звуците на класическата музика.

Но изследванията на възприятията на растенията от тогава насам са изминали дълъг път. А през последните години в областта на проучване на чувствата на растителния свят се наблюдава скок. Задачата на тези изследвания не е толкова да демонстрира, че растенията също имат чувства, но и да зададат въпроси защо и как растенията усещат своето обкръжение.

Колегите на Шулц от Мисури – Хайди Апел и Рекс Кокровт търсят истината за слуха на растенията. „Основният принос в нашата работа е да намерим причината, поради която звукът влияе на растенията“, обяснява Апел. Симфония на Бетовен едва ли ще привлече вниманието на едно растение. Но приближаването на гладна гъсеница – това вече е съвсем друга история“.

г

В своите експерименти Апел И Кокровт откриват, че аудио запис на звуците, които издава гъсеницата когато се храни с листа, предизвиква реакция от нападнатите растения – те наливат своите листа с химическа защита, предназначена да отблъсква нападателите. „Ние доказахме, че на екологически релевантен звук растенията реагират с екологически релевантен отговор“, казва Кокровт.

Екологическата релевантност – или съответствие, е много важна. Консуело де Морес от Швейцарския федерален технологически инснитут в Цюрих с колеги показват, че заедно със способностите си да чуват приближаващите се насекоми, някои растения могат да долавят и техния мирис и дори мириса на прелитащи сигнали, изпускани от съседни растения в отговор на приближаващите насекоми.
Още по-зловеща изглежда демонстрацията, направена през 2006 г. на паразитиращо растение – кукувичата прежда, която надушва потенциалният си носител. После кукувичата прежда се извива във въздуха и оплита бепомощния хазяин, изсмуквайки от него хранителни вещества.

С какво тези действия се различават от нашите? Растенията чуват нещо, а след това действат, както и ние.

Но разбира се има и съществена разлика. „Ние не знаем доколко са сходни механизмите на възприемане на миризми при растенията и животните, тъй като не знаем много за този механизъм при растенията“, коментира де Морес.

Ние имаме носове и уши. Но какво имат растенията?

Липсата на явни центрове и сензорни отверстия усложнява разбирането на чувствата на растенията. Това не се отнася за всичко – фоторецепторите, които растенията използват, за да „виждат“, са достатъчно добре изучени. Но като цяло това направление изисква по-нататъшно проучване.

Още една способност споделяме с растенията – това е проприоцепцията или така нареченото шесто чувство. То позволява на някои хора да печатат и жонглират на сляпо и да знаят къде в пространството се намират различни части на тялото.

Доколкото чувстването не е свързано с определен орган у животните, а по-скоро се основава на обратната връзка между механорецепторите в мускулите и мозъка, сравнението ни с растенията е доста точно. Макар на равнище молекули подробностите да са различни, при растенията също има механорецептори, които откриват измененията в обкръжението си и отговарят на съответните им образи.

„Досега ние знаехме, че при растенията това е свързано с микротуболите – структурни клетки, които отговарят за разтягането и механичната деформация“, коментира Хамант, който през 2016 г. беше съавтор на доклад за изследване на проприоцепцията.

Осъзнаването на това, че такива сходства съществуват и че растенията имат далеч по-големи способности да усещат света, отколкото предполага външният им вид, доведе до възникването на редица забележителни изявления за „растителен интелект“ и даже постави началото на нова научна дисциплина.

Електрическата сигнализация в растенията бе един от ключовите фактори за раждането на „растителната невробиология“ (терминът се използва, независимо от липсата на неврони у растенията). Към настоящия момент съществуват изследователи на растенията, които се занимават с изучаването на такива нерастителни области като памет, обучение и решаване на проблеми.

Този начин на мислене доведе до там, че законодателите в Швейцария написаха ръководство за защита „достойнството на растенията“ каквото и да означава това.

„Дали мисля, че растенията са разумни? Аз мисля, че растенията са по-сложни“, коментира Хамовитц.

На водещата снимка: растение, нападнато от кукувича прежда

Със съкращения по материали от чуждестранния печат

(Visited 912 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *