Реалните мащаби на робството в България са далеч по-чудовищни от посочените в тази срамна за третото хилядолетиe световна класация (вижте подробности тук).
Както се разбира от приложените критерии в това изследване в него не се включват стотиците хиляди българи, работещи срещу минимална заплата на работен ден с продължителност от 12-14 часа (например шивачките), повсеместното неплащане на нощен и извънреден труд.
Нещо повече – има цели прослойки от работещи, които с години си чакат заплатите за положен многомесечен труд и които преобладаващо накрая пият студена вода. Това не е ли робство от най-долнопробен вид?
Ами производителите на тютюн? Не са ли през повечето години класически експлоатирани роби?
Тук не се включват и пенсионерите, за които официалната пропаганда почти всеки божи ден внушава, че те са търтеите на обществото и че младите работещи ги издържат, някои от които млади едва сега започват да трупат стаж. В същото време срамежливо се премълчава, че тези хора – „търтеите“, са внасяли осигуровки по 30-40 и повече години, по-старите от тях преобладаващо не върху минимални работни заплати. Но държавата най-официално като същински изпечен крадец и безнаказано им ги е присвоила. И сега тези хора живеят и се хранят, и се лекуват по-зле и от робите в официалната статистика.
Иначе казано – робството в България е почти повсеместна практика. Управляващите от всички цветове досега не изпитват и капчица срам от този факт. А имат достатъчно власт да обърнат политиката си в полза и на хората.
Пробвайте да го направите. И не се стряскайте – пак ще ви останат достатъчно милиарди за крадене.
www.snaiper-bg.net