by Почина първият демократично избран президент на България Желю Желев.
На 3 март д-р Желев трябваше да навърши 80 години. Само преди три дни той участва в Съвета на президентите заедно с Росен Плевнелиев, Петър Стоянов и Георги Първанов.
Депутатите почетоха паметта му с едноминутно мълчание. Те го нарекоха символ на демокрацията и обединител на нацията.
Желю Желев беше президент на България от 1990 до 1997 г.
Преди малко повече от една година почина съпругата му Мария.
Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“ през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г.
През 1982 г. излиза книгата му „Фашизмът“, която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.
Д-р Желю Желев е основен инициатор и съосновател на Клуба за гласност и преустройство.
Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.
На 1 август 1990 г. д-р Желев е избран от ВНС за председател – президент на Република България.
През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.
Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.); на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).
Носител е на най-високото държавно отличие орден „Стара планина“ – първа степен, както и на множество академични и държавни награди.
Заедно с това д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела. Той е почетен член е на Ротъри клуб – Ню Йорк.
Бел. на редактора на www.snaiper-bg.net: Желю Желев преживя страшна трагедия по времето, когато беше държавен глава. Самоуби се дъщеря му. И досега възприемам като лично оскърбление онези гласове, които истерично му подвикваха: „Да ти умре и другото дете“. Имаше и такива. Това ли сме ние, българите? Толкова ли сме гнусни наистина? Или само малцина са такива душевни отрепки? Дано да е второто.
Както всеки човек, пък бил той и управленец, едни го харесваха, други не. От онези съм, които не гласуваха за него и внобще – за никой, на преките президентски избори. Сега обаче от дистанцията на времето се вижда, че и той като повечето от нас, в началото на прехода беше прекалено наивно-оптимистичен.
Но на фона на нароилите се неприкрити държавни предатели през прехода – вероятно тепърва ще го оценяваме в положителна посока.