В. Папазов: Трансатлантическото споразумение е корпоративна диктатура

тДнес България ще се включи към десетки градове от цяла Европа, които ще протестират срещу тайното споразумение. Заедно с европейския ден за протест срещу ТПТИ на 11 октомври България ще се включи и в световния ден срещу фракинга. Двете събития са обединени и ще се проведат под общ флаг след 16:00 часа около паметника на Патриарх Евтимий в събота в София. Столицата не е единственият град в България, който се вдига на протест. Мероприятията са предвидени още във Варна (11:00 часа на входа на Морската градина), Пловдив (16:00 часа на площад „Стефан Стамболов“), Шумен (11:00 часа на паметника на Тодор Колев), Добрич (10:00 часа пред църквата „Свети Георги), Видин (16:00 часа на площад „Бдинци“) и Пазарджик (18:00 часа пред Часовника). Протестни действия се предвиждат още в Берлин, Мюнхен, Париж, Атина, Хелзинки, Любляна, Брюксел и много други.

Днес, на 11 октомври получаваме възможност като общество да се обединим около важна кауза – Европейският ден за протест срещу подготвеното споразумение за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Няколко града в България ще се включат към десетки градове от цяла Европа, които ще протестират.

Срещу ТПТИ ще протестирам и аз – този договор лишава от суверенитет европейските страни, което е безобразие и открита корпоративна корупция или дори диктатура, което в случая е едно и също.

Съмнявам се, че българският бизнес си дава сметка какво ще е отражението на това споразумение, ако се приеме изобщо, върху него. Той се самозалъгва, че едно такова споразумение ще е добро, но българският бизнес е мъничък и наподобява малките рибки, които плуват около акулите. Когато акулата убие нещо, те се хранят с отпадъците. Нашият бизнес вероятно ще се заблуждава, че ще успее „да се храни“ с остатъците от една или друга държава, която ще изядат големите корпоративни акули. Истината е, че неминуемо те самите ще станат жертва. За съжаление, и бизнесът е придобил уродливи качества , чрез които рушим планетата, на която живеем. Пазарът и бизнесът са нещо хубаво, но всичко това трябва да има граници .

Връзка между чувството за щастие или нещастие и икономическите проблеми на страната със сигурност съществува, но едва ли е толкова пряка- на тези размисли ме наведе статията в „Икономист“, в която България заема място в последната десетка по индекс на щастие. Има много хубави експерименти по отношение на чувството за щастие или нещастие. При тях един и същ човек с едни и същи доходи, поставен в квартал сред много по-богати хора от него, се чувства много нещастен. Поставен при по-бедни или хора на неговото равнище, обаче, същият човек се чувства щастлив.

Демонстрация срещу Трансатлантическото споразумение в Германия. Протестиращите са олицетворили ТТИП като „троянски кон, който трябва да бъде спрян“

В този смисъл чувството за щастие или нещастие на българите не идва от абсолютната стойност на икономическото му състояние. Можем да наречем по различен начин икономическата ситуация, например, в столицата – дали става дума за мизерия или за благосъстояние? Улиците на София са пълни със скъпи автомобили, а който е пътувал в Европа знае, че освен в Женева няма друг град по света с толкова голям брой луксозни коли, колкото в София. Не е за вярване, но е така.

Лъскавите коли, разбира се, са признак най-вече на комплексарщина, но няма толкова голяма връзка между усещането за щастие и икономическата ситуация. А самата тя, от своя страна не е никак цветуща. Не са добри перспективите и отговорът на въпроса „защо“ е много прост – както не се качвате на самолет, ако не сте убеден, че пилотът може да го кара и не бихте позволили ветеринарен лекар да ви оперира сърцето, така стоят нещата и в икономиката, и управлението на страната вече повече от 25 години. Управляват ни неграмотни хора, а още по-лошото е, че те са и тежко корумпирани.

Част от българите очевидно са се събудили. За това говори фактът, че в парламента се оказаха осем партии – казионните партии започват да омръзват на онези, които са отишли до урните. Проблемът е, че половината българските граждани не излязоха да гласуват.

Големият ми извод от участието ми в кампанията за европейските избори е, че живеем в уродлива имитация на демокрация. Това у нас не е нито демокрация, нито пазарна икономика. Хората са такива същества, че се приспособяват към всяка ситуация и ние явно сме се приспособили и засега търпим. Отдавна копаем надолу и надолу, но дъно у нас очевидно няма. Дъно би трябвало да има тогава, когато хората се почувстват физически застрашени и осъзнаят, че трябва като общност да реагират на опасността. В България това изглежда особено трудна задача и не съм оптимист, че ще я решим скоро.

Автор: Виктор Папазов, основател на Българската фондова борса, икономист и финансист.

На снимката: Демонстрация срещу Трансатлантическото споразумение в Германия. Протестиращите са олицетворили ТТИП като „троянски кон, който трябва да бъде спрян“

(Visited 125 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>