Идеята, че нашата Вселена може да е само една от многотo други, през последните двадесет години се разви от научна фантастика до имаща правото на живот мултивселенна теория.
Сега физици от Станфорд ( Stanford University) са се опитали да се изчислят колко такива паралелни светове може да съществуват. За изчисленията се захванали Андрей Ленде и Виталий Ванчурин.
Веднага след Големия взрив (Big Bang), който причинил рзлични квантови флуктуации, се случило бързо разширение (инфлация) на вселената. Поради високата скорост скоро в някои региони квантовите колебания са били замразени под формата на различни класически условия.
Сега всички тези различаващи се области са отделни вселени и всяка от тях има свои собствени закони във физиката на ниските енергии. В статията, която е публикувана на arXiv.org, авторите анализират механизма на появата на същите квантови флуктуации. И учените открили – броят на вселените е десет на десета на десета на седма степен ( 10 ^ 10 ^ 10 ^ 7 ).
Всъщност тази стойност може да варира в зависимост от това какъв модел се изгражда (как се разграничават отделните вселени). Във всеки случай броят им е огромен. Но човек не е в състояние да наблюдава всички тези вселени, убедени са експертите от Станфорд.
Това е обусловено от структурата на нашия мозък: за цял живот той не е в състояние да усвои повече от десет на шестнайста степен битове информация (това предположение е представено в друго изследване и се поддържа от учени в Станфорд). Резултатът е, че хората не могат да възприемат повече от десет на десета степен по шеста степен наблюдаемите конфигурации. И това е нормално, твърдят Ленде и Ванчурин.
Няма как да се опитваме да серазвиваме и да вярваме, че всички паралелни вселени са достъпни за човешкото съзнание. В допълнение, в нашето ежедневие квантовите ефекти играят малка роля, затова можем спокойно да ги игнорираме.
Такива изчисления не са много полезни за обикновените хора и имат смисъл може би само за физици и астрономи, изучаващи квантовите ефекти на супергалактично ниво.
Защо да се броят паралелните вселени? Ленде и Ванчурин считат, че е заради вероятността след време да се определи вероятността за съществуването на живот във вселена с определен специален комплект от качества. И да се разбере какви са шансовете ние да се окажем в свят с физични закони, съответстващи на наблюдаемите (с което да се решат проблемите, свързани с антропния принцип).
За какво се ползват тези паралелни вселени?
Всичко това ми прилича на актуалния преди време въпрос:
– Колко ангела могат да се съберат на върха на една игла?