by 
България за трета поредна година оглавява класацията на „Галъп“ за най-страдащите страни в света за 2012 г. 39% от българите дават достатъчно ниска оценка на живота си, за да бъде определен като „страдание“.
Анкетирани са по 1000 души над 15 г. в 143 държави. Данните са от 2012 г.
„Галъп“ класифицира живота на анкетираните в три категории: като „процъфтяващ“, „борба“ и „страдание“ в зависимост от това как оценяват настоящия и бъдещия си живот по скалата от нула до десет.
Ако посоченото от тях число е 4 или по-малко, попадат в групата на „страдащите“.
Освен българите, като най-тежък определят живота си арменците (37%), камбоджанците (34%), хаитяните (32%), унгарците (32%), малгашите (жителите на Мадагаскар), македонците и иранците (по 31%).
27% от румънците и 26% от гърците също определят живота си като страдание, съобщи БГНЕС.
В 20 от изследваните страни за миналата година най-малко една четвърт от възрастните хора оценявали живота си достатъчно ниско, за да бъде определен като страдание. Тези страни са разпръснати в повечето от регионите на света, включително шест страни от Европа, „ударени“ от кризата.
В световен план един на всеки седем възрастни е дал оценка под 4.
Най-страдащият регион в света е Южна Азия с 24% от населението, следвана от Балканите с 21%, Близкия Изток и Северна Африка.
В 17 страни страдащите хора са само 2% или по-малко, повечето от тях са богати и добре развити държави.
В списъка попадат и няколко развиващи се страни, сред които Тайланд, Венецуела, Нигерия, автономният регион Сомалиленд и Либия.
Изследването за Либия през 2012 г. е единственото национално представително проучване на Галъп в страната до този момент.
Причината за ниския процент страдащи хора вероятно е фактът, че много хора продължават да са щастливи от свалянето на Муамар Кадафи от власт, чиято диктатура продължи повече от четири десетилетия.
В САЩ 4% от населението се е определило като страдащо през 2012 г.
Най-малко страдащи
Страните с най-малко страдащи хора са Исландия, Катар, Швеция, Норвегия, ОАЕ и Нигерия – само с 1%.
Във всички страни щастието е свързано до голяма степен с доходите, нивото на образование и здравето. Хората, определящи живота си като процъфтяващ, се разболяват по-рядко, ползват по-малко болнични и имат по-високи доходи, те са по-образовани и имат по-добра работа среда.
Хората в страните с висок процент на анкетирани с процъфтяващ живот съобщават, че районът, в който живеят, е добро място за живеене за хора с различен етнос, раса и култура.
Анкетираните, които определят живота си като борба, е много по-вероятно да се безпокоят за пари ежедневно, а страдащите е малко вероятно да разполагат с необходимости като храна и подслон, коментират от „Галъп“.