by 
Съвременните комуникационни технологии начело с негово величество Интернет ни накараха да вярваме в илюзията на „отвореното информационно пространство”. Но често ние дори не осъзнаваме доколко наивен и доверчив е нашият разум в момента, когато четем вестник или гледаме телевизия или пък сърфираме в просторите на глобалната мрежа. Съдете сами.
Факт № 1. Сполучливата шега
През 1848 г. еснафът Никифор Никитин бил изпратен в изгнание „ за бунтарски думи за полет до Луната”. Но не къде да е, а в далечното село Байконур в Казахстан, където години, години по-късно бил построен космодрум. Наистина в живота стават невероятни съвпадения.
Тази забавна легенда изглежда доста правдоподобно, но настройва саркастично. За първи път тя била публикувана през 1974 г. във вестник „Вечерен Днепър”. Авторът на дописката е научният сътрудник от Днепропетровския исторически музей В. Пименов. Той твърдял, че в библиотеката на музея се пази брой от вестник „Московские губернские ведомости” от 1848 г. , в който се споменава за въпросния Никитин. След известно време някакъв инициативен читател съобщил за тази дописка във вестник „Известия” и всичко потеглило… Историята на злощастния Никитин се разнесла из целия тогавашен Съветски съюз.
Намери ли се обаче педантични хора, които не повярвали на тази история и решили да намерят в архивите нейният първоизточник – същият този брой на вестник „Московские губернские ведомости”. Скоро станало ясно, че няма и помен за нещо писано за еснафа Никитин, а самият Пименов по-късно си признал, че просто измислил тази история и съвсем не очаквал, че няколко реда в провинциален вестник могат да предизвикат такива вълнения.
Добре е, че лъжата била разкрита достатъчно бързо, иначе измислянето на факти можеше да се превърне в навик у сътрудниците на музея. Историята на журналистиката помни множество находчиви автори, които се изхитряли в продължение на много години да описват в статиите си това, което руснаците наричат турски Великден.
Факт № 2. Успех, мистър Горски!
Когато легендарният американски астронавт Нийл Армстронг стъпил на повърхността на Луната, първите му думи не били знаменитите – малка човешка стъпка и т.н., а : „Желая ви успех, мистър Горски!” . По-късно това се обяснява с историята, че когато бил дете Армстронг случайно подслушал кавга между съседите – семейната двойка с фамилия Горски. Г-жа Горски креснала на съпруга си: „По скоро момчето на съседите ще се разхожда по Луната, отколкото ти да задоволиш една жена”. Съществува и друга версия ( също като във вицовете), че по-скоро съседското дете ще се разходи по луната, отколкото той да получи орален секс от съпругата си.
Но на целия свят е известно, че първата фраза на Армстронг след стъпването му на Луната е: „ Една малка крачка на човека, но гигантски скок за цялото човечество”. Това е факт. А легендата гласи, че веднага след това той с половин глас бил добавил: „Успех, мистър Горски”.
Счита се, че тази фраза е била изрязана и предизвикала много слухове сред сътрудниците на НАСА, които по никакъв начин не можели да разберат кой е този загадъчен мистър Горски. Но тази история истинска ли е? За съжаление – не. (Бележка на snaiper-bg.net: макар че други публикации за други космически събития твърдят, че астронавтите са имали кодови изрази за някои необичайни свои наблюдения на странни обекти в космическото пространство като НЛО, които не бивало да стават широко известни. Например „Дядо Коледа съществува” според някои автори трябва да се дешифрира като НЛО съществуват).
Цялата история на нещастния съсед на най-големия герой на Америка не е нищо повече освен неприлична шега в стил stand-up comedy. Самият Нийл Армстронг за първи път я чул през 1994 г. в изпълнение на комика Бъди Хокет(Buddy Hackett), за което по-късно писал. Очевидно шегата му е допаднала, защото през 1995 г. По време на знаменитата си пресконференция във Флорида, той я преразказва в пряк ефир по националното радио.
Именно това интервю и досега се счита за доказателство за това, че Армстронг действително е изрекъл тази фраза, стъпвайки на Луната. Но той просто е огласил известния анекдот – нищо повече.
Привържениците на тази легенда могат да намерят в интернет записите на разговорите на Армстронг със сътрудниците на НАСА по време на кацането на Луната и лично да се убедят, че в тях няма и една дума за нещастния мистър Горски. Жалко…
Факт № 3, 4 и 5. Книгата на чудесата
Жителите на шотландско село гледали в местния киносалон филма „За 80 дни около света”. В момента, когато героите се качили в кошницата на въздушния балон и отрязали въжето, се раздал странен трясък. Оказва се, че на покрива на киносалона паднал… същият като във филма въздушен балон (1965 г.).
Когато „Титаник се сблъскал с айсберга във филма, който излъчвали по телевизията, в жилището на английско семейство се врязал леден метеорит – рядко явление само по себе си.
През 1944 г. вестник „Дейли телеграф” публикува кръстословица, съдържаща всички кодови названия на секретната операция по десанта на съюзническите войски в Нормандия. Разузнаването се втурнало да разследва „изтичането на информацията”. Но съставителят на кръстословицата се оказал възрастен учител, озадачен от невероятното съвпадение не по-малко от военните.
Първоизточник на тези три истории е популярният сборник на Дж. Мичел и Р. Рикард „Феномени книга на чудесата”, издадена във Великобритания през 1977 г. Нейните автори са професионални и доста известни събирачи на тайнствени и загадъчни истории.
Джон Мичел се прославил със своите книги за Атлантида, мегалитите, астроархеологията и сакралната геометрия. Забавното е, че книгата на Мичел и Рикард, в която се разказва за плачещи икони, светещи хора, призраци и падащи от небето жаби, е била издадена в Съветския съюз през 1988 г. в издателство за политическа литература. Истината е, че в нея имало научни коментари в духа на комунистическия материализъм, което само по себе си е доста забавно. Но работата не е в това.
Имаме основания да не вярваме на Мичел и Рикард , но трябва да се отбележи, че и те самите не претендират за стопроцентова достоверност на всички разказани в книгите истории. Те по-скоро са колекционери, отколкото изследователи и поради това не винаги посочват източника на този или друг факт. Като например в историята за ледения метеорит, паднал върху дома на благочестивото английско семейство точно, когато гледали филма за „Титаник”.
Колкото до въздушния балон, паднал върху киносалона, то в първоначалната версия на Мичел и Рикард балонът се опитвал да се приземи около селото и закачил електропровод, поради което изгаснал токът в киносалона. Тук авторите посочват източник – седмичникът „Уикли нюз” от 12 април 1975 г. Който иска – да се доверява на седмичните издания.
По всичко си личи обаче, че историята на нещастния шолски учител е истинска. Само с едно наистина съществено уточнение: кодовите думи не са се появили едновременно в една кръстословица, а един по един в цяла серия от кръстословици в продължение на няколко месеца. Биографията на този удивителен учител на име Леонард Доу (Leonard Dawe), който бил постоянен автор съставител на кръстословици за The Daily Telegraph, може лесно да се намери в интернет. Футболист любител, участник в Първата световна война и по съвместителство – съставител на кръстословици, Леонард Доу е посветил на това дело ни повече, ни по-малко 38 години от живота си.
Факт № 6. Братя близнаци
Две приемни семейства, осиновили близнаци и без да имат връзка по между си, кръстили момчетата Джеймс. Братята пораснали без да подозират за съществуването на другия. И двамата получили юридическо образование, и двамата се оженили за момичета на име Линда, и на двамата им се родили синове. Те научили един за друг едва на 40-годишна възраст.
Тази история, която се е случила в действителност, станала известна благодарение на професора по психология Томас Бучард (Thomas J. Bouchard, Jr.). Увлечението на Бучард по близнаците не е случайно – той е директор на Центъра по изучаване и осиновяване на близнаци при университета в Минесота. Любимият му случай от практиката, който го прави знаменит, се отнася за близнаците Джим Спрингер и Джим Люис (Jim Springer, Jim Lewis).
Братята се срещнали за първи път, когато станали на 39 години. Оказало се, че техните съдби си съвпадат по удивителен начин. И двамата взели за свои съпруги момичета на име Линда, и двамата се развели и оженили за втори път за жени на име Бети, и двамата нарекли своите синове Джейм-Алън, а кучетата си – Той. Професор Бучард благодарение на тези близнаци получил грант за изследване на влиянието на гените върху медицинските и психологическите показатели на хората. В действителност на специалистите отдавна е известен фактът, че някои близнаци често имат сходни съдби и че те са способни да се „усещат” един друг дори, когато се намират на противоположните страни на Земята.
Факт № 7. Съименниците
През 1920 година трима англичани пътешествали с влак в едно купе. В процеса на запознанството открили, че фамилията на един от тях била Бинкхем, на втория Паул, а на третия Бинкхем-Паул. Нито един от тях не бил роднина с другия.
Историята за еднофамилниците била публикувана през 1989 г. в книгата „Загадките на неизвестното”, издадена от Reader’s Digest. Тази книга няма автори, посочен е само редактор. В нея историята на англичаните еднофамилници се случва не през 1920, а през 1950 г. при това – в Перу. Да се доверим ли на редактора на издателството Reader’s Digest? Вие решавате.
Факт № 8. Чудо от детството
През 1920 г. американската писателка Ан Париш се натъква в книжарница на своя любима детска книжка. Когато я отворила у дома, открила на титулната страница надпис: „Ан Париш 209Н, Уебър стрийт, Колорадо Спрингс”. Това била нейната собствена детска книжка.
Източникът на тази легенда заслужава доверие. Първо за този любопитен факт споменава племенникът на Ан Париш – американският писател, критик и журналист Александър Уулкот в своята книга „Докато Рим гори” » («While Rome Burns»). Тя била издадена през 1934 г., а през 1954 била призната от критиката за една от най-добрите книги на двадесетото столетие.
Факт № 9. Бременните касиерки
В един от супермаркетите на английското графство Чешир, щом зад касата под номер 15 сядала касиерка, след няколко дни тя забременявала. Резултатът – 24 бременни и 30 родени деца.
След дълго търсене станал ясен източникът на тази пикантна история – вестник „Вечерна Москва” от 7 юли 1992 г. Изглежда тази дописка, напомняща шегата с мистър Горски, била публикувана във вестника на принципа „ накрая на читателите е необходимо да им се даде нещо забавно и соленичко”. А ако се отчете, че от фактическите данни ние имаме единствено името на графството в далечна Великобритания, става ясно, че да се измисли нещо подобно не е чак толкова трудно.
Факт № 10. Непотопяемият Хю
На 5 декември 1664 г. до крайбрежието на Уелс потънал пътнически кораб. Загинали всички членове на екипажа и пътниците, с изключение на един. Щастливецът се казва Хю Уилям. Повече от век по-късно пак на 5 декември 1785 година на същото място претърпява корабокрушение друг плавателен съд. И отново се спасява един единствен човек на име…Хю Уилям. През 1860 г. отново на 5 декември на дъното отишла рибарска лодка. Жив остава само един рибар – Хю Уилям!
За непотъващия щастливец Хю Уилям са написани много статии. Тази история е доста известна. За първи път Хю Уилям е споменат в книгата на Чарлз Фредерик Клиф „Книга на Северен Уелс” през 1851 г. («The book of North Wales», Charles Frederick Cliffe), посветена на пейзажите, паметниците, реките и други забележителности на Уелс. В нея историята на Хю Уилям е представена като бележка под линия.
В действителност документално потвърждение има само за потъването през 1785 г. И въобще историята като цяло само на пръв поглед изглежда невероятна. Но ако през три века в река Москва например се е спасил от удавяне някой си Иван Иванов – всичко ще изглежда много достоверно. Историята за Хю Уилямс е от същия сорт, тъй като това име е било много разпространено по тези места. А корабокрушенията до крайбрежието на Уелс в продължение на три века са били много.
Така че – вярвайте, но и проверявайте!
Източник: Списание Naked Science
