Радиацията поразява ли разума?

Това е единственото обяснение. Иначе не мога да си обясня, че хора от моето поколение могат да се замислят за това какъв отговор ще дадат на референдума.

Само поразеният разум може да забрави манифестациите под радиоактивния дъжд. Само увреденият разум може да забрави как хрупкахме великденски марулки, поръсени с радиоактивни прашинки. Само липсата на памет (паметта функция ли е на разума?) може да пропусне факта, че ядрената авария бе скрита от българите. Но “който трябваше” е знаел и се е пазил. И семействата си е пазил. И “признателните поколения” паметник в родното му село (добре де, град) му издигнаха…

Моето поколение е грешно. Простете ни. Ние не можахме да поискаме сметка. Не знаехме как може би. И още по-грешно е, че не можа да научи следващото поколение, че мирен атом няма. Ние поне не го познаваме.  Не мируват пустите му атоми, независимо дали са в ядрена бойна глава или в атомна централа.

И понеже (освен всичко друго) съм икономист, не мога да не премисля печалбите и загубите. Загубите, които не мога да остойностя, описах по-горе. Тогава печалба може ли да има? Вероятно да. При друга технология. При други норми на сигурност.

Точно преди Черноблил руският академик Сахаров – човек с огромен кураж и с огромен принос в развитието на ядрената физика – твърдеше, че  ядрените централи трябва да се заровят под земята. Да, това ще оскъпи стойността на електричеството с 25-35 на сто. Но рисковете ще изчезнат.  И не става въпрос само за руските атомни централи. Не са само те “абонирани” за страшните ядрени трагедии.

Но после дойде Чернобил. И порази разума ни.

П.П.  Защо ли се сещам за куплета на Висоцки “Спасите наши души…”. Дали защото днес е рождения му ден?

Автор: Михаил Ванчев

Тази снимка е на мутирало дете, поразено от „Чернобил“. Обърнете внимание – тя е една от най-поносимите, защото в мрежата има наистина смразяващи гледки. Намерете си ги сами, ако искате да знаете за какво става дума.