by 
В Италия почитат жертвите от крушението на луксозния кораб Costa Concordia. На 13 януари 2012 г. круизният кораб се блъсна в скали на крайбрежието на Тоскана. Загинаха 30 човека, двама и досега се считат за безследно изчезнали.
Самият кораб и досега лежи на една страна на входа на пристанището. Вече седем месеца се опитват да го изправят на кила и да го изтеглят от брега. Почти година тече съдебният процес над предполагаемия виновник за катастрофата – капитан Франческо Скетино, който напусна потъващия кораб сред първите. При това капитанът изцяло отрича своята вина, иска да бъде възстановен на работа и дори пише книга за корабокрушението.
Година след трагедията въпросите са повече от отговорите. Има герой в тази история Григорио де Фалко, началник на бреговата охрана. Той до последно се опитвал да вразуми капитан Скетино, който напуска потъващия съд вместо да организира евакуацията на пътниците. Записите на телефонните разговори между Фалко и капитана сега са една от главните улики в съдебния процес. Най-знаменитата фраза на бягащия капитан, като се омекоти ругатнята, звучи така: „Ела ми на борда, глупако!”
Оказа се, че сред героите има българи. Морякът Петър Петров помогна за спасяването на повече от 500 души при потъването на круизния кораб “Коста Конкордия”. За постъпката си той бе награден от Европейския парламент.
Антигероят Скетино сега се съди с работодателите си – счита, че е уволнен несправедливо. На думите му в показанията е трудно да се повярва – Скетино ги променя неведнъж – и пред журналистите, и пред следователите. Но постъпката му е напълно еднозначна – в момента, когато е трябвало да подаде сигнал SOS и да обяви евакуацията на пътниците, Скетино успокоявал хората на борда – имаме малък проблем с генератора, ще се справим. А в спасителната лодка той някак си попаднал случайно и изобщо не е бягал от кораба.
„Забавянето на евакуацията на пасажерите е заради забавянето на капитана – той твърде късно издал заповедта, отчитайки, че е знаел за състоянието на кораба. Това се потвърждава от данните в черната кутия на плавателния съд”, коментира адвокатът на компанията собственик на кораба Марио де Лука.
На борда на злощастния кораб са били 4252 човека. Равносметката на тази небрежност е 32 жертви, десетки ранени. Спасителите намират оцелели след приключването на евакуацията още трима души. Над четири хиляди човека от 60 държави ще запомнят тази нощ завинаги.
„Година след това ние все още преживяваме трагедията. Когато съм в помещение търся с поглед запасния изход. Тези пътници, които по време на удара са били в ресторанта и досега се разтреперват при звъна на кухненски съдове. Някои след трагедията въобще не са могли да говорят. Има такива, които вече не могат да карат кола, страхуват се от вода и не понасят детски плач. У всички има различни последици от преживяното”, разказва Ана Декре, ръководителка на асоциацията на пострадалите пътници от Сosta Concordia във Франция.
Въпросът за паричните компенсации на пострадалите компанията собственик на потъналия кораб решава, макар и постепенно. А самият кораб Сosta Concordia – неговият многотонен скелет , заседнал на рифа, и досега си стои там. Това е проблем за местните жители – корабът застрашава чрез останките на гориво и всевъзможни химикали с екологична катастрофа крайбрежието на Тоскана. Това е главоболие за 400 човека, които участват в операцията по транспортиране на кораба, която струва 300 милиона долара.
http://youtu.be/IuPi0b0W1yU
