18/10/2021

Колко жалко наистина

Има нещо доста нелепо в поклоните и реверансите, които си разменят София и Брюксел. Трайната характеристика в диалога им е лицемерието. Затова нито Борисов ще бъде разследван от Брюксел, нито медиите ни ще се оправят.

Коментар на Еми Барух:

В самото начало, когато София повтаряше “Вземете ни! Ние сме древни, даровити, дружелюбни…”, а Брюксел мърмореше “Не сте готови, няма да се справите…”, се долавяше елемент на искреност и от страна на София, и от страна на Брюксел. Пет години по-късно, след поредица проверки, поредица доклади и поредица провали стана “безпощадно ясно”, че трайната характеристика в диалога е лицемерието. От страна на официален Брюксел – поради предписанието за политическа коректност. От страна на официална София – поради неписаното политическо нахалство.

Менует в 3/4 между София и Брюксел

Резултатът от този сблъсък на несъвместими представи е микс между споразумение и примирение: първите знаят точно кой какъв е в паноптикума на “борците за демокрация”, а “борците” знаят точно, че “онези оттатък” нямат ход назад. Такава е партитурата на политическия менует, който се изпълнява галантно, с поклони и реверанси и под акомпанимента на всички съучастници.

Наивници са идеалистите, които дори за миг са си помислили, че Комисията по организираната престъпност, корупцията и прането на пари в Европейския парламент ще разследва тъмното минало на българския министър-председател. Не че някой поставя под съмнение информацията на бившия американски посланик в София Джон Байърли, не че няма достатъчно свидетели и разкрития, но – нека не се заблуждаваме: общите европейски политики са реалност, общият европейски морал е химера.В депешите, които Байърли е изпращал до Вашингтон, Борисов е уличен като участник в престъпни схеми

Бойко Борисов няма да бъде разследван от Брюксел, защото в Брюксел от Бойко Борисов не зависи нищо. И защото всъщност не е тяхна, а е наша работа да го направим. Както е наша работа, а не на еврокомисарката Нели Крус да се въведат модерни стандарти в журналистиката. По време на дебатите за медийната свобода в България през юни Нели Крус заяви: “Българският случай изглежда тревожен… Когато националните развития могат да нарушат закони на ЕС или общи ценности – съм готова да упражня целия политически натиск, който е необходим”. При посещението си в София обаче вицепрезидентката на Европейската комисия не бе така категорична. Тя само напомни банални фрази от дефиницията за демокрация и каза, че свободата на словото важи и за партиите, които също имат право да разпространяват своите възгледи.

Българският случай наистина изглежда тревожен, но кой всъщност се интересува от това? Народните избраници не издържаха теста, на който бяха “подложени” (не от народа, а от западните партньори) относно избора на членове на ВСС. Квотното разпределение на местата потвърди нагласата на послушното парламентарно мнозинство да отстоява принципа “една партия – една цел – един началник – една дисциплина”. Потвърди се и задкулисното съглашателство между парламентарно представените партии с усещането за контролиран вот и с убеждението за контролирани съвести.

Голямата пародия

Колкото и да е ясен смисълът на механизма за сътрудничество и оценка между Брюксел и София, колкото и конкретно да беше посочено в последния мониторингов доклад, че ситуацията в българското правораздаване е плачевна, не е възможно да се очаква този инструмент да се превърне в механизъм за контрол над безобразията. В Европейския съюз няма механизъм за контрол над безобразията, нито механизъм за изключване на дадена страна-членка. Засега.

От гледна точка на всичко казано до тук и през призмата на една невъзможна претенция за относително сближаване между политиката и морала, вчерашната среща между Борисов, Цветанов и генералния директор на Европейската служба за борба срещу измамите би могла да бъде определена като елемент от голямата пародия. Като иронично намигане към публиката, на която не й остава нищо друго, освен да ръкопляска. Колко жалко наистина, че нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

(Visited 85 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *