by 
В Пермския край са открити останки от доисторически …летище. Директорът на Пермсия географически клуб Радик Гарипов някога работил като лесничей в резервата „Вишерский“.
През лятото на 2004 г. той обикалял с инспектиращ кордон и по време на прехода през хребета Тулимски камъни обърнал внимание на няколко необичайни скали. Огромните камъни изглеждали като кубчета с размери около два метра.
„Такова нещо в природата няма!“, удивил се лесничеят. А след това още дълго разсъждавал над своята находка и се надявал да се върне и по-добре да я проучи. Отдава му се през това лято, когато за експедиция в Тулим се събрали специалисти.
Да се стигне до този хребет не е никак просто. С хеликоптер до там са 150 километра на северо-изток от Красновишерск. Но учените не разполагали с вертолет, затова отначало пътували по черни пътища из тайгата, после 35 км. плавали срещу течението през бързеи на реки и още десет километра – пеша по тясна пътечка в планината.
„Ние слизахме от върха, когато изведнъж видях камък с идеално гладка повърхност, разказва един от участниците в експедициата – Андрей Болотов. Приближих, за да разгледам и видях близо до него подобни камъни“.
Участниците в експедицията са уверени, че тези камъни са следи от древни цивилизации. Те очевидно са обработени от хората, но видът на изрязването им е такъв, какъвто със съвременни инстпрументи не може да бъде постигнат. Пък и кой и защо ще помъкне в планината такива инструменти. За какво им е, размишляват участниците в експедицията. Тези камъни са на височина около 1500 метра.
„Като авиатор мога да кажа, че мястото, което намерхме, много напомня на площадка за кацане на хеликоптери, коментира Радик Гарипов. Там има два върха, а между тях – провлак, състоящ се сякаш от тераси с размерите на футболно игрище. Точно там намерихме тези камъни със следи от високотехнологична обработка. Мисля, че там – в най-високата точка на Пермския край, нъпълно възможно е да е имало маяк“.
Пъврхността на намерените камъни е идеално гладка. По тях няма дори лишеи, макар наоколо всичко да е покрито с тях. Тоест срезът е до такава степен гладък, че лишеите няма за какво да се захванат. Разпилените камъни са подобни на гранит, а по научному те се наричат серицитови шисти.
„Преди около седем хиляди години ледникът е изчезнал от това място, казва ръководителят на експедицията Андрей Грищенко. По-скоро това са следи от цивилизации, живели тук преди няколко десетки хиляди години. Какви именно – тепърва предстои да узнаем. Ние много се надяваме, че ще можем да се върнем на Тулим през следващата година. Този път бяхме силно притиснати от времето. В експедицията трябва да участват и геолози, и други специалисти. Разбира се, необходими са и средства“.
Двуметровите кубчета, които навремето видял на Тулим Радик Гарипов, участниците в експедицията така и не намерили – не достигнали до това място, което било на още 10 км. разстояние. А иначе подобни на откритите камъни се намират и в други региони на Русия – например в Колима.
„Ако се проучи картата на света излиза, че подобни отломки са били открити в места, където има залежи на злато“, пояснява Гарипов.
Това също е храна за размисъл.