by 
Доктор Бенедета Берти е научен сътрудник в Института за национални стратегически изследвания (INSS) към университета в Тел Авив, където води и курс лекции. Тя e завършила Университета в Болоня и специализира в изследване на тероризма и политическото насилие в Близкия изток, радикалните ислямистки организации, и политиката в Ливан и Палестина. Работила е като изследовател и лектор в Харвард и университета „Тъфтс“ в Бостън. Сътрудничила е на конгресмена демократ Адам Шиф от Калифорния, който е член на Комисията за контрол над разузнавателните служби на САЩ. В специално интервю за „Дневник“ тя не изключва идеята, че на територията на България има клетка на „Хизбула“, но смята, че българските мюсюлмани не трябва да бъдат натоварвани с отговорност.
Някои подробности от атентата в Бургас предизвикаха съмнения у анализаторите. Смятате ли, че самоубийствените атентати не са типични за шиитски групировки като „Хизбула“ и те са запазена марка за сунитските екстремисти?
– Нека поясня. Досегашните атаки са били различни от гледна точка на избираните цели – израелски посолства, посланика или като цяло официалната страна на Израел. Това е посоката, в която се бяха насочили през последните няколко години. Интересно е сега, че нападението бе срещу цивилни, които са „мека мишена“, а в миналото са се опитвали да нападат „твърди мишени.“ Това не означава, че не са били те. Може да означава, че са се опитвали да ударят някое посолство, да убият някой посланик и т.н., но просто не успяват и затова този път може да се са се пробвали нещо, което е по-лесно за постигане. Нападението на едно посолство е много по-трудно, отколкото да нападнеш „мека мишена.“
Всички тези минали заговори също така не включваха атентатори самоубийци и това е ключова разлика. Това не значи, че смятам, че не е 100% „Хизбула“, но просто не е нормалният начин, по който те правят нещата. Като цяло обаче, самоубийствените атентати не са запазена марка на сунитските групировки. Истината е, че „Хизбула“ донякъде „въвежда“ самоубийствените атентати, защото по време на ливанската гражданска война в началото на 80-те години най-големите операции от страна на „Хизбула“ са самоубийствени атентати – нападенията срещу американските морски пехотинци, например.
Не става дума, че не го правят, това не е истина. Просто в последните няколко години правят нещо различно и постепенно започнахме да мислим, че самоубийствените атентати са нещо, идващо от сунитските групировки. Не съществува обаче идеологически пречки пред „Хизбула“ да ги правят.
Защо мислите, че е избрана точно България? Страната ли е най-слабото звено в Източна Европа? Съществуват подозрения, че в страната дори има клетки на „Хизбула“ или на иранската Революционна гвардия. Как действат клетките на „Хизбула“ в Западна Европа или други части на света?
– Знаете, че „Хизбула“ има агенти и действаща мрежа извън Ливан. Те съществуват в други части на света, включително Източна Европа. Например, знаем, че в Германия провеждат кампании по набиране на средства. Знаем и за подобна активност в Южна Америка, в т.нар. Тройна граница (точката, където се събират границите между Аржентина, Парагвай и Бразилия и има арабско малцинство – бел.ред.). Има и свързани с „Хизбула“ кампании за набиране на средства в САЩ. Така че като цяло знаем, че това е една много прецизна организация, която съществува в Западна и Източна Европа. Досега присъствието им е най-вече за логистика и набиране на средства, а не извършване на екстремистки операции. Въпреки това, има провалени заговори, например в Азербайджан.
Идеята, че има клетка на „Хизбула“ в България не е налудничава, тя наистина може да съществува. Какво значи това обаче? Че има цяла организация с офис и секретарки? Не разбира се, това са просто хора. Така че не бих преувеличавала подобен факт. От друга страна е иранската Революционна гвардия, която би действала като чужд агент на българска територия, но аз не бих се притеснявала от Иран, а от други държави, които биха имали чужди агенти, възможно е да съществуват шепа такива хора.
Не знам дали са избрали специално България, по-скоро са разглеждали редица държави. Това не е първият случай, в който се случва нещо подобно – имаме провалените заговори в Тайланд и Кипър, преди това бяха предотвратените нападения в Мароко, Турция, Канада… Ако това наистина е „Хизбула“, от години те са се опитвали да намерят държава и сигурно става дума за комбинация от фактори – имали са хора в страната, направили са проучвания, намерили са слабо звено – което в случая беше сигурността на летището – и са решили да отидат там. Но държавата ви е в компанията на друг голям брой държави.
„Хизбула“ и иранската Революционна гвардия са шиити, а мнозинството мюсюлмани в България са сунити. Може ли това да действа като естествена стена, възпираща подобно влияние?
– Да, не мисля, че трябва да се говори, че имаше нападение, понеже има мюсюлмани в България, не става дума за това. Ако „Хизбула“ се опитва да удари Израел, тя пробва навсякъде. Голямата разлика е, че огромното мнозинство мюсюлмани в Европа нямат никакво желание да се занимават с терористични дейности, те не са екстремисти. Въпреки това във всяка държава разбира се има малък брой радикални хора, които биха били податливи на такова влияние, във всяка държава по света. Към този момент нямам достатъчно информация, но идеята, че може би терористите са използвали някого в държавата, е логична. Това е възможно.
Как бихте коментирали избраното време на нападението? С целия натиск върху Иран и кризата в Сирия, които са главни помагачи на „Хизбула“, смятате ли, че тази операция в България е била планирана много отдавна, преди събитията в Сирия и я извършват сега, или може би това е начин за отвличане на внимание от Сирия?
– Това е много добър въпрос. Иран и „Хизбула“ имат причини, поради които да нападнат Израел. Първата от тях е разбира се, защото Израел е техен враг и това не се променя. Но ако говорим по-конкретно, от 2008 г. насам „Хизбула“ се заканва да отмъсти за убийството на Имад Мугния (високопоставен член на организацията, убит при бомбен атентат, за който е обвиняван Израел – бел.ред.), обещават, че ще има изненада и ще нападнат. Затова има толкова много провалени заговори, защото те се опитват да си го върнат. Иран е в подобно положение с ядрените си учени. И двете имат много сериозни причини, поради които искат да нападнат Израел заради Сирия.
Сега обаче, ако бях от Иран или от „Хизбула“ и виждах какво става в Сирия, вероятно бих искала да ускоря нещата. Вероятно бих искала да инвестирам в забързването, не само за да отвлека вниманието от Сирия, но и също така за да заявя „Сирия може би отива по дяволите, но ние все още сме силни“, за да потвърдя силата. Смятам, че двата фактора се комбинират. Не трябва да забравяме и съвпадението с годишнината от атентата в Буенос Айрес през 1994 г., което е символично. Всичко това, разбира се, при условие, че наистина извършителите са „Хизбула“. Към този момент аз нямам достатъчно доказателства, за да кажа, че със сигурност са те. Съгласна съм с мнението, че „Хизбула“ бе обвинена по метода на изключването – правите списък с всички останали групировки и това е тази, която да има най-голям интерес от атаката.
Има обаче хора, които са 100% сигурни, че извършителите са Иран и „Хизбула“ – израелският премиер Нетаняху и министърът на отбраната Барак. Защо според Вас те бяха толкова бързи да отправят обвинения и да твърдят, че имат 100% доказателства? Това част от тяхната нормална реторика към Иран или те имат наистина разузнавателни данни?
– Нещо средно между двете е. Не смятам, че е само реторика, предполагам че през последните няколко години те наблюдават как действа Иран. Само преди две седмици беше проваленото нападение в Кипър. Смятам, че те очакваха нещо да се случи през последните две години, и когато то стана, казват „Ето, ние очаквахме и то се случи“. Не смятам, че имат неоспорими доказателства, не е възможно – нападенията току що се случиха. Вярвам обаче, че те базират заключенията си върху очакванията си от последните няколко години, че ще е „Хизбула“ или Иран.
Но смятам, че те (израелските лидери – бел.ред.) наистина са убедени в думите си и не лъжат обществото.
Когато нещо подобно (атентатът) се случва в други държави, какво трябва да се очаква? Може ли да се повтори?
– В случая с Буенос Айрес така и стана – един удар през 1992г. и втори през 1994г. Причината за това обаче е, че в онази част на света имаше дълбоко установени мрежи на Иран и „Хизбула“, те имаха много връзки, логистична подкрепа, можеха да ударят отново. Това разбира се е провал и за секторите на сигурността и разузнаването в Аржентина. За България не бих изключила подобна възможност, но смятам, че има много добра вероятност с подобряване на сигурността и разузнаването, че това няма да се случи отново при вас. В края на краищата те избраха държавата, която ще е най-лесна мишена.
Как ще коментирате последните данни от аутопсията, че атентаторът е бял европеец, със сини очи? Това типично ли е за „Хизбула“?
– Доколкото знам „Хизбула“ не е правила подобно нещо, но в идеологията им няма нищо, което би ги спряло. Друга група, която е много различна от „Хизбула“ – „Ал Кайда“, от години говори, че трябва да бъдат използвани т.нар. нови мюсюлмани, които не се вписват в стандартния профил е по-лесно ще преминават проверките. Тук, в Израел, това се е случвало с някои самоубийци, които изобщо не приличат на стандартния профил, затова и те са били избирани.
Всичко това е логично от логистична гледна точка. Спомнете си, в Кипър избраният човек имаше шведски паспорт. Ако избирате някой, ще изберете този, който най-малко би привлякъл вниманието.
