04/06/2020

Светът стремително върви към Трета световна война

Светът стремително върви към голяма война, която има всички шансове да прерасне в Трета световна. Причините за това са далеч по дълбоки отколкото битката за петрол.

Те се коренят в морала и мирогледа на съвременното постмодерно западно общество. Теоретици и анализатори от научните центрове на САЩ искрено смятат, че глобалният конфликт в тактическо отношение ще позволи да се отвлече вниманието от вътрешните проблеми на западния свят, а в стратегическа перспектива – ще укрепи диктата на САЩ. При това за имперския характер на държавното устройство днес без стеснение говорят водещи американски политици. Достатъчно е да се спомене популярния идеолог Уилям Кристол и бившият заместник-министър на отбраната Пол Волфовиц.

В политическо обръщение влезе новият термин „империя от демократичен тип”. Терминът е в една редица със „суверенна демокрация”. Интересно е да се дискутира за ценностната система и философията на съвременния световен ред. Но пред нас стоят далеч по-насъщни битови въпроси: за какво да се готвим. Опасенията от първото тримесечие на 2011 г., за съжаление, се сбъднаха. Нещо повече, появиха се допълнителни деструктивни фактори, които разклатиха световния ред. В Северна Африка е създадена зона на нестабилност. Либия е срината до равнището на Ирак и Афганистан, където тече кървава гражданска война.

Преди няколко дни по изпитаната вече иракска схема 12 хиляди души се настаниха в най-големият петролен терминал на Либия – в град Марс ел Брега. До месец контингентът ще вземе под контрол либийските находища. Задачата на военната операция може да се отчете като изпълнена. Заедно с това в региона ще продължава да се подклажда гражданската война – така е евтино и лесно да се контролира територията.

На икономическо равнище моделът е отработен в Ирак. Минимални разходи за поддържане на мира и възстановяването на Ирак, по оценка на американските анализатори в размер на 100 милиарда долара годишно. Освен това режимът на терор позволява да се оправдае присъствието на чужди военни и провежданите от тях военни операции.

Дестабилизирането на Египет и Тунис също са част от стратегията на „управляемият хаос”. Организираната арабска държава Египет, която има най-големите въоръжени сили в региона – близо 500 хиляди военнослужещи и още толкова запасняци, и устойчива икономика, беше способно да създаде на западните съюзници значителни проблеми по пътя към контрола на либийския петрол, да не говорим за потенциалните операции в Сирия и Иран.

ега Египет стремително върви към гражданска война. Икономиката на държавата се намира в дълбока криза, в района на Горен Египет вероятно има глад.

Съседната държава Судан през миналата година беше разделена на две части. С Египет граничи най-бедният регион, същият, който притежава 25 на сто от петролните залежи. Но за сметка на това три четвърти от населението – около 31 милиона души живеят тук. Населението на Египет е 80 милиона. Това е огромно демографско натоварване.
Колапсът на туристическия сектор, спадът в промишлеността и продължителното намаляване на икономическата активност на населението предвидимо ще доведе до фалити и хиперинфлация с всички произтичащи последици.

Заедно с това обаче западните съюзници няма да очакват военна заплаха от страна на Египет и Судан дори в случай на разпространение в тях на идеите на радикалния ислям. Съседният Арабски полуостров е контролиран от съюзници на САЩ, вързани с доларово-петролните поръчки в Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ. На Изток американците също имат силен във военен план стратегически съюзник – Израел. Ако ситуацията в Египет излезе от контрола на централната власт, в района на Суецкия канал веднатга ще се настани армия на НАТО или сили на ООН „за осигуряване безопасността на корабоплаването”. Подобна окупация на канала вече се е случвала през 1956 г. Използвайки аналогичен сценарий Израел може отново да окупира Синайския полуостров, което едва ли ще предизвика протестите на Запада.

Придвижвайки се на изток по стратегическата средиземноморско-каспийска дъга, стигаме до Сирия. През тази седмица влязоха в сила две нови санкции срещу тази държава, прието от ЕС. Агентите на САЩ в Лигата на арабските държави – Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ, активно поддържат идеята за изпращане на войски на сирийска територия. Безпорядъкът и сблъсъците между правителствените войски и протестиращите се засилват. Налице е същият този сценарий за гражданска война.

Сирийските бунтовници притежават оръжие и боеприпаси, те са добре екипирани. Преди дни се появиха съобщения за дезертирали от боя правителствени войски в предградието на Дамаск – град Дума. Според някои източници става дума за 3 до 5 хиляди човека. Възниква въпросът – а не са ли тези дезертьори същите тези военни формирования от афганистански и пакистански наемници, които са били забелязани в Либия и според твърденията на наблюдатели, именно те са променили хода на наземната кампания? Нали границата на Сирия с Ирак сега е почти разрушена, територията на Кюрдестан не се контролира от никого, а самите кюрди отдавна си мечтаят за независима държава.

Сирия е ключът към Средния Изток. „Управляемият хаос” е планираното бъдеще на целия регион. Падането на Сирия окончателно ще развърже ръцете за атакуване на Иран и последващ контрол над каспийските газово-нефтени находища на север, стратегически важният Персийски залив на юг, дестабилизация на Кавказ и Централна Азия.  В резултат на този глобален проект ще има „друга война” – от Алжир до Китай.

Описаният модел има  икономическа обосновка: контролът върху енергийните ресурси се съвместява с разширение на свитите пазари на западните корпорации. Идеологическата основа – „американската мечта”  във варианта” да се откъснем от ужасяващата реалност”. В тази светлина никак не е случайна активността на американците в Таджикистан и Узбекистан, и засега – плахите опити за откъсване на Казахстан.

Задачата съществено ще бъде облекчена от ниското жизнено равнище в страните от региона и като следствие – високото равнище на протестните настроения.

Заедно с това сплотеността на населението на Иран и решимостта на ръководството на страната да отстоява нейната независимост са големи. В Евросъюза в същото време набира сили финансовата та и икономическата криза. Поради това въвеждането  на санкции срещу Иран ще удари най-напред Гърция, Испания и Португалия.
Ножът, врязващ се от Запада в Евразия е в състояние да разпори крехката стабилност и да доведе света до имперска хегемония на САЩ на фона на многобройни локални военни конфликти и граждански войни.

С каква скорост ще се развиват икономическите и политическите събития да се прогнозира е доста сложно. Не трябва да се забравя, че всичко това се развива пред прага на Русия и ще засегне всеки неин гражданин, както и Казахстан, Белорусия и другите държави от региона.

Един анализ на Денис Гафнер.

(Visited 182 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *