by 
Колко смешно, колко срамно и колко нестествено се държат хората, живеещи в условията на сталинизъм, какъвто всъщтост е диктаторският комунистически режим в Корейската народно-демократична република. Плачат та се късат за сатрапа си Ким Чен Ир. Без съмнение доста от тях не са просто добри артисти, а ронят искрени сълзи, защото след десетилетията на промиване на мозъци и зомбиране нямат никаква база за сравнение и нямат собствено мнение.
Позиците на диктатора са и тяхна позиция. Просто защото дори и да подозират, че съществува сбобода, не знаят какво е тя – има ли мирис, има ли цвят, толкова ли е насъщна колкото хляба или не съвсем. А като не знаеш нещо какво е на вкус не е никак чудно, че нямаш потребност от него. Диктаторите наистина си знаят работата…
Но нека не бързаме да се присмиваме на севернокорейците. Ние, българите, имахме късмета бай Тошо да почине точно когато трябва, защото ако се беше преселил в отвъдното преди 10 ноември 1989 г., ей тази срамна отблъскваща картинка от видеото световните теливизии щяха да показват от България и със сигурност героите на репортаж като този щяхме да сме ние. И мнозина от нас щяха да разпознаят лицата си в кадрите. И най-вероятно – щяхме да се гордеем с количеството на отронените сълзи в памет на непрежалимия вожд.
Историята обаче го доказва: никоя империя и никоя тирания не е вечна. Така че със сигурност и отрудените роби от Северна Корея рано или късно ще се събудят и ще изпитат сладостта на Свободата.
И нищо чудно да извършат същата простотия като нас: до такава степен да насилват и изнасилват арогантно и повсеместно, и ежечасно Свободата, че да започнат да мечтаят за тирани над главите си. Но тираните не си поплюват: тираните са жестоки, тираните са параноични, което означава, че погубват хора и духовно, и физически за щяло и нещяло.
И така скоро пак се стига до несвобода модел „Северна Корея“, и скоро пак се стигна до брутално изнасилена Свобода ( да видим Арабската пролет, че тя още не е свършила, а вече забравихме какво стана и продължава да става).
И пак така, и пак иначе, и пак така, и пак обратното…
Човекът май наистина е безнадежден случай, след като добрите хора и добрите събития – има ги навсякъде, потъват назабелязано като ценност, без която може спокойно да се мине…
Автор: Елена Емануилова
Интересна пропаганда тече за тази държава.Обяснява ни се,че живеят като кучета и не могат дори да се изхранват сами.По лицата на присъстващите това не личи,дори имат по-здрав вид от повечето сънародници.Дори не засягам темата за скръбта,която може и да е фалшива.Но моля ви обърнете внимание на гладната Корея-самата й инфраструктура има по-запазен вид от нашата \“демократична\“. За евентуални критици бих казал-НЕ МОЖЕ ВСИЧКО ДА Е НАГЛАСЕНО в кадрите,каквито и да са за Северна Корея,не може всички хора да са актьори,а средата да е специално подбрана винаги/?/.От всичко казано до сега искам да обобщя – вярвайте на очите си,вярвайте на здравия си разум,защото те служат на самите вас.За други критици,които биха ме пратили да живея там бих казал,че това е личен избор,тоест могат да го ду.ат /ако съм в настроение ъвкорз/. С най-добри пожелания:Името ми е откриваемо от пощата,която трябва да оставя,за да не съм анонимен,кефите ли се,радвайте са ;)