Гърция и Италия отмениха демокрацията

Призът за лаф на месеца печели румънският президент Траян Бъсеску. Той се срещна с Ангела Меркел, после даде пресконференция и я започна с думите:

„Ние искаме да се присъединим към еврозоната през 2015 година. Моля ви, не се смейте!“

С което смехът в залата избухна като български склад за снаряди. Вече и репортерките взеха да схващат, че за еврото 2015 г. е някъде в отвъдното. И не мишките напуснат първи еврокорабите, а капитаните. Точно когато трябваше да изведат държавите си през бурята, Папандреу и Берлускони режисираха абдикациите си и оставиха Гърция и Италия в ръцете на безпартийни „технократи“ или по-скоро еврократи. Пълен крах на политическата система.Гръцката политическа олигархия си изми ръцете с Лукас Пападемос, един от творците на гръцката криза. Ако това е „експерт“, по-добре да дойдат полковниците. Защото той бе гуверньор на гръцката национална банка от 1994 до 2002 г. Тогава тъкмо той излъга Европа, че Гърция изпълнява критериите за дефицита. Благодарение на тази фалшификация страната влезе в еврозоната, която тогава се представяше като мохамеданския рай, а после се оказа кървава садо-мазо сауна, в която за гърците е запазено мазото. След това Пападемос бе зам.-председател на Европейската централна банка, която 8 години си затваряше очите за гръцката стъкмистика. Ако някой трябваше да бие тревога, това бе именно той. И през последните 2 години Пападемос бе личен съветник на премиера Папандреу и посредник в преговорите му с европейските финансисти.

Очевидно гръцкият политически елит просто си назначи „козел на опущението“, който да разфасова държавата, да поеме вината и да се скрие пак в Брюксел.

Марио Монти, новият премиер на Италия, също не е политик. Той членува в ръководствата на цяла дузина мозъчни тръстове, за които се твърди, че са скритото правителство на планетата. Колкото са модните конспиративни теории – в толкова е замесен и той. Достатъчно е да кажем, че е ръководен член на Билдербергерите и европейски председател на Тристранната комисия – набедена за тайно световно правителство, основано от Давид Рокфелер.

Но проблемът е, че той е радетел за още по-яко орязване на пълномощията на италианската държава в полза на Брюксел.

„Супер Марио“ е водещият идеолог на концепцията за Съединените европейски щати – визията за обща европейска държава с единно икономическо управление, единна валута и единна централна банка. С две думи, Монти не е изборът на италианците. А и постоянният му адрес не е в Рим, а в Брюксел. Никой не е гласувал за него, а и едва ли би гласувал, ако Монти си представи програмата.

За да легитимира Монти като политик, президентът на Италия Джорджо Неаполитано го назначи за доживотен сенатор – друг парадокс на италианската политика. Защото, докато Монти е виден идеолог на световния капитализъм, Неаполитано е известен марксист и бивш лидер на комунистическата партия. Все едно Маркс да ръкоположи Ротшилд. Ленин да мироса Рейгън.

Планът на Меркел и Саркози за спасяване на еврото очевидно изисква пълен отказ от икономическия суверенитет на периферните държави. На практика те ще се превърнат в колонии на Брюксел.

Но никой не си прави труда да пита перифериите дали са съгласни. Тъкмо обратното – дори лекият блъф на Папандреу, че ще направи референдум, бе посрещнат с буря от възмущение и сред европейския, и сред гръцкия елит, както и с бунт в собствената му партия.

И макар че дълговете на Гърция се преструктурират вече две години, изведнъж се оказа, че няма дори месец време нито за референдум, нито за избори – или подписвайте капитулацията, или ще ви дръпнем чергата изпод краката още по Коледа.

Че гърците не живеят според чергата си, е очевидно. Но дълговата криза не я създадоха те.

Създадоха я именно евробюрократите, които излъгаха, че различни държави могат да имат обща валута. И вместо днес да си посипят главата с пепел, те искат да доубият националната държава. Те творят история. Те се опитват да спрат земното кълбо, защото според тях то не се върти правилно.

Ако бяха такива „експерти“, те трябваше да знаят, че държави с коренно различни икономики не могат да имат обща валута. Ако слабо конкурентната Гърция влезе в монетарен съюз със свърхконкурентната немска икономика, тя автоматически бива изсмукана като стрида. Което впрочем вече се случи с България, но това е друга тема.

Допреди 10 години Гърция спасяваше търговския си баланс, като редовно девалвираше драхмата. Но щом Гърция прие общата валута, тя се отказа от единствения си защитен механизъм и започна неудържимо да трупа дългове.

След кризата през 2008 г. световните лидери излъгаха, че ще сложат намордник на международните спекуланти.

Но тъй като никой не ги вкара в релсите, спекулантите, естествено, атакуват най-слабото звено на еврото. Пазарът вече дава кредити на Гърция при 30 на сто лихва – повече, отколкото мафиотите лихвари искат от наркоманите. Само дето не реже пръсти, а острови.

Но този провал на националните елити в Гърция и Италия е преди всичко провал на политическата система. Това е системата, която се обърна с лице към Брюксел и със задник към своя народ.

Цяла дузина референдуми в Италия показаха, че италианците искат чиста мажоритарна избирателна система като във Франция. Берлускони се подигра с тях. Вместо да изпълни обещанията си, той въведе още по-абсурдна пропорционална система, ласкаво наречена „помията“. Тя просто подарява на водещата коалиция толкова мандати, колкото й липсват за 54% в парламента.

Горе-долу същото е положението в Гърция. Народът е отвратен от гласуването за партийни листи, но няма сила, която да принуди елита да попита народа какво точно иска. Корените на гръцкия проблем не са нито в еврото, нито в дефицита, нито в раздутите държавни разходи, а в липсата на истинско политическо представителство, в липсата на истинска демокрация.

Любопитното е как различните партии участват в политическата абдикация на Гърция. Диктатът на Еврокомисията бе подкрепен от ПАСОК и „Нова демокрация“ – двете големи партии на олигархията. Комунистите и новата левица останаха в опозиция. За първи път в коалиция с евроолигархията влезе крайната десница в Гърция, водена от бившия журналист Георгиос Карадзаферис – гръцкия Волен Сидеров.

Това е велика изненада, тъй като Карадзаферис дължи кариерата си на евроскептицизма и крайния национализъм – той влезе в парламента именно защото бе против диктата на Брюксел и Лисабонския договор. А ето че когато ПАСОК временно се бе разколебала за евробюрократа Пападимас, Георгиос Карадзаферис така се обиди, че напусна преговорите и тръшна вратата след себе си!

Ето как тази избирателна система ражда фалшиви националисти. Когато след дългото биене на тъпана най-сетне нещо зависи от тях, те първи забравят за какво са се борили. Аналогичен случай…

24casa.bg