22/02/2024

На кого му пука в България?

„Не ми пука!” е много български израз. Но защо българите мълчат и сякаш не се дразнят нито от по-големите, нито от по-малките нередности? Дали не умеят да се възмущават или просто са убедени, че нищо не зависи от тях?

Няма нищо по-страшно от безразличието и апатията

Гражданският ангажимент произтича от възмущението, твърди авторът на бестселър, в който Елена Никлева открива много послания специално към българите:

„Възмущавайте се!“ – тази книга на Стефан Хесел стана бестселър в Германия и Франция. Авторът е роден в Берлин като син на германски писател, по-късно приема френско гражданство, работи активно за френската съпротива през Втората световна война, сътрудничи с дьо Гол и като по чудо успява да избяга от концентрационния лагер в Бухенвалд.

93-годишният Хесел призовава младите хора да търсят и намират поводи за възмущение, той иска от тях да забелязват нередностите и несправедливостта, защото способността да се възмущаваш е свързана със способността да се ангажираш. Няма по-страшно от безразличието и мисленето в ключа „без мен“. Легендарният участник в Съпротивата цитира максимата на Сартр, че всеки сам и поотделно носи отговорност за света.

„Става все по-лошо!“

Докато чета Хесел, неволно все се питам защо българите мълчат и сякаш не се дразнят нито от по-големите, нито от по-малките нередности? Дали не умеят да се възмущават или пък просто са убедени, че нищо не зависи от тях?

Надигнете се! Кажете НЕ!

Напоследък в България натрапчиво върви един рефрен, който хората повтарят до втръсване като химн на безразличието и бездействието: „Става все по-лошо!“ Добре де, но как става все по-лошо? Само ли си става? Какъв е механизмът на влошаването, да не би усещането да е само психологическо, кой и как точно допринася за него? Или пък на хората просто им е удобно всички да си подхвърлят един-другиму това клише като топка на безотговорността? И ако от здрав разум все пак приемем, че във всички посткомунистически държави има видим напредък, то нима България е някакъв уникат, който се движи назад?

Аз например много се възмущавам от коварната настилка по софийските улици. Как така в цяла Европа човек може да ходи, без да си гледа в краката, само в София плочите са криви, а фугите – огромни. Ако не внимавате, като нищо ще се заклещите, ще си изкълчите крака, да не говорим, че след дъжд хлопащите плочи ще ви опръскат до ушите. Толкова ленти се прерязаха, а неравностите в София останаха. За още колко години напред – 50, 100?

Възмущавам се и от неравностите в човешките отношения, от това, че ватманът ще те изгледа зверски, ако му поискаш билет и ще те накаже за това, че си честен пътник. Възмущавам се от проявите на непрофесионално поведение към клиента, от безцеремонното нахлуване в личното пространство, от неуважението към другия, от крясъците, които увеличават общото количество шум в обществото.

Възмущавам се от липсата на възмущение. Защото на никого не прави впечатление, че е мръсно или блоковете са неподдържани, макар че инак собствениците ремонтират и излъскват собствените си апартаменти от горе до долу – но само до прага.

Една птичка пролет не прави?

Стефан Хесел

Днес българите пътуват много повече. Постоянно някой разказва за круиз по Средиземно море или за уикенд я в Париж, я в Лондон. Но защо когато се върнат, местната действителност престава да им прави впечатление? Защо спират да се възмущават? Защо не променят собствената си среда? В съответствие с европейските стандарти на живеене, но и с европейските стандарти между хората, които включват учтивост, любезност и дистанция…

Възмущавам се и от повсеместното пушене в България, от пушенето като норма! Ако бях на мястото на Давид Черни, в провокативната Ентропа щях да изобразя България като гигантски пепелник!

Стефан Хесел завършва есето си „Възмущавайте се!“ така: „Да се създава нещо ново, значи да се оказва съпротива. А да се оказва съпротива, значи да се създава нещо ново!“

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *