by 
д-р Иван Георгиев, директор общинско предприятие „Градини и паркове”
– Г-н Георгиев, май за първи път от много години насам се планира амбициозна озеленителна кампания в Пловдив. Кога стартирате?
– Да, програмата е мащабна, на стойност около 800 000 лв. Цветята са 10 вида от нашия разсадник. Предвиждаме да засадим над 1 000 000 цветя, 1500 дървета и 200 000 храсти. Нова растителност ще има в парка, заключен между бул. „Васил Априлов” и улиците „Рожен” и „Презвитер Козма“, както и в междублокови пространства, кръгови кръстовища и други зони в града. Ще направим на пловдивчани един пролетен подарък. Идеята ни е да изобразим герба на града от цветя. Той ще е с размери 7 м на 10 м в район „Централен”, но къде точно засега нека остане тайна. По-дългосрочната ни амбиция е всички входно-изходни артерии на Пловдив да бъдат „маркирани” с цветни символи.-
– Пловдив може ли да стане по-приветлив град?
– Мога смело да заявя, че градът ни е сред най-чистите в България. Преди време посетих Париж и останах изумен от мръсотията на някои места. Мит е, че щом градът е в чужбина, значи всичко е изрядно и подредено. Според мен „Градини и паркове” дават един добър облик на Пловдив. За уюта и красотата на зелените пространства се грижат 505 човека, имаме и добре оборудван технически парк от 70 автомобила, автовишки и самосвали. Разполагаме и с 9 резачески групи по 6-7 човека. В сравнение с 2010 г. те оформиха и окастриха 2930 дървета в повече. В шестте района на града сме осигурили и мобилни бусчета, с които реагираме светкавично при спешни ситуации. Такива са например паднало дърво, препречило пътя или клон, застрашаващ да падне. През почивните и празнични дни осигуряваме аварийна група. При кризисни положения гражданите могат да ни се обаждат на телефон 032/ 62 43 01.
– Специален сигнал ли е необходим за орязване на изсъхналите дървета?
– Гражданинът първо трябва да подаде молба в отдел „Екология” на районното кметство. След което комисия на място преценява ситуацията. Последна дума има районният кмет и едва тогава реагираме ние. Дали ще орежем едно дърво или растителността на цялата улица зависи от подадената заявка. Така след сигнализация подрязахме тополите на бул. „Рогошко шосе”, дърветата по улиците „Родопи”, „Победа” и др. Нашите специалисти също следят и алармират за нередности, унищожена дървесна или тревна растителност. Например фирма в район „Тракия” осакати 30 годишни кедри, защото пречели на билбордовете им. Санкциите обаче се налагат единствено Инспектората.
– Гражданите получават ли някакви стимули, когато сами озеленяват и се грижат за междублоковите пространства?
– Да, миналата година раздадохме много цветя и райграс. Снабдихме районите със 600 пейки. Догодина ще увеличим „менюто” с кошчета, анти паркинг колчета и кълбета от бетон, за да предпазим тротоарите и междублоковата зеленина от паркирането на автомобилите. Растителността и цветята раздаваме безплатно на пловдивчани, но при определени правила. Условието ни е нашият ландшафтен архитект да ги консултира на място и да наблюдава целия процес. Защото често цветята или дръвчетата вместо в градинките, отиват на вилите из селата. От друга страна всеки засажда хаотично и на парче, а после се оплаква, че дърветата чупели прозорците и керемидите или затулвали уличното осветление. Затова специалистите ни са тези, които ще кажат на какво разстояние трябва да отстои насаждението, при какви условия вирее, как се съчетава с околната растителност и пр. Малцина знаят например, че в целия град е абсолютно забранено да се засаждат плодни дръвчета пред блока.-
– Ще закупите ли още дробилни машини и каква икономия реализирате от тях?
– Имаме три на стойност 90 000 лв. и ще закупим още три – английско производство, за всеки район. Производителността им е 4 т на час, като от 3-те спестяваме по 100 000 лв., а очакванията ни от всичките е за 260 000 лв. Икономията идва от намаляване разходите от хора, гориво и време. Преди до депото в Цалапица ходеха по 10 камиона, а сега надробената на място маса от листа и отпадна дървесина се извозва с един камион до Шишманци за компостиране. Ако ОбС ни разреши и да продаваме получения дървесен биопродукт /чипс/, средствата ще реинвестираме в заплатите на хората.
Интервю на Мариана Павлова