by 
Миряните не знаят как да се държат в църква. Това особено личи по празниците, когато не толкова активни християни влизат в черквите. Затова Русенската митрополия издаде указания какво да правим в храмовете – кое е позволено и богоугодно и кое – не.
„Народът ни излиза бавно от половинвековен атеизъм, но вместо към религията се втурва много към суеверието на врачки и магии и често пристъпва в църквата с погрешни ритуали“, смята Знеполският епископ Йоан, викарий на дядо Максим.
В русенския храм „Св. Архангел Михаил“ поставиха надписи какво трябва и какво не трябва да се прави в храма. Църковният пътеводител започва още от двора:
„Не късай цветята, грешно е!“ Напътствията са разлепени навсякъде, дори и над иконите се обяснява: „Грешно е да си поставяте ръцете върху иконите. Прекръсти се, поклони се и целуни с благоговение светата икона!“
С изключение на вярващите, които редовно се черкуват, повечето нашенци не знаят как да се държат в храма и си измислят „благоговейно поведение“ на образци от телевизионния екран – например някой си целува палеца, след като се прекръсти, като футболистите от католическите страни.
Римокатолиците се кръстят от ляво на дясно, за да подчертаят, че принадлежат към църква – наследница на св. ап. Петър, който е разпънат от мъчителите си с главата надолу. Така се обръща кръстът.
Православните имаме св. ап. Петър за християнски апостол, така че няма защо да добавяме някакъв измислен „петровизъм“ към християнския кръстен знак.
Много често в храмовете може да се види как покланящите се на Божията сила и святост пред светите икони слагат длан на иконата – там, където други след тях ще целунат осветеното изображение. А тези икони са „целувателни“, не „пипателни“!
И почит с поставяне на длан върху иконата не се оказва. Това е криво разбиране, насадено от жълтата преса, където се вихрят от години екстрасенси, прокламиращи иконите и свещените предмети като акумулатори за биоенергия. Това е голяма глупост, тъй като противоречи на разбирането за Бога като за лично същество и за Божията благодат, като дар, даден съзнателно от Бога на тези, които го почитат.
Абсолютно недопустимо е целуването на икона и кръст с червило.
Според Православието именно падналите ангели научили жените да употребяват червило и накити, за да прелъстяват. И червило по иконите е свидетелство за егоистично отношение към светостта.
Често в православен храм може да се види човек, който държи да застане в кръга под централния полилей, защото някой му е казал, че там „енергията била най-силна“ Това също кощунствено противоречи на разбирането за Бога като за творец и личност – нали той дава всекиму според делата и труда за спасението му.
Безсмислено е да правим със свещта някакви фокуси, да чакаме да догори до самия край, да я поставяме на едно, а не на друго място на свещника или да увиваме няколко свещи, за да „се сбъдне“ нещо желано на цялото семейство.
Запалването на свещта е разновидност на молитвата и с нея подчертаваме, че носим в себе си и Бог.
Духовниците са категорични – в черква се влиза с чисто и скромно облекло, а не по джапанки, боси, с шапка, по къси гащета или с разголени рамене. Вместо да се кичим с външни накити, най-добре е да пристъпим в храма с вътрешна красота – чисто сърце, смирение и любов.
Жените трябва да се обличат в женски дрехи
„Жена не бива да носи мъжки дрехи и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог“, предупреждава още Мойсей.
Още в църковния двор е добре да се прекръстим един или три пъти, а когато влизаме в храма – пак.
Не заставайте с гръб към олтара
Когато пресичаме пред царските двери на иконостаса, за да преминем от едната половина на храма в другата, трябва за миг да спрем, да се прекръстим с лице към царските двери и да направим лек поклон, гласи църковната етика.
Не е редно да се разхождаме и разглеждаме стенописите по време на богослужение. Прието е поздравяването да е с лек поклон, оставяйки разговора за после. И не на последно място – не правете забележки към ближния, нарушил правилата за поведение. По-добре всеки да следи собственото си сърце и съвест. На излизане от храма не забравяйте да се прекръстите с лице към олтара.
Знеполски епископ Йоан: Суеверни искат молитви против магии, а бягат от изповедта и покаянието
В Божия храм трябва да се влиза с ясното съзнание какво търсиш и на какво се надяваш. Често обаче в него блуждаят и изпадат в ярост употребили алкохол, които и не знаят къде да застанат. А вътре трябва да има тишина и чинност – онзи вътрешен строй, който показва, че самият храм е небето тук, на земята, и че той свидетелства за Божието присъствие.
Някои отиват да запалят само свещ, но много пъти тя е купена от търговци, а не от храма. А точно свещта е пожертвование, с нея човек дава лепта за църквата.
Има и хора, които не знаят как да се прекръстят правилно, правят неволни движения с цяла ръка, не знаят кои три пръста да свият, за да покажат троичния бог – Отца, Сина и Светия дух.
Но всичко опира до религиозното възпитание. То трябва да почне още от дома и от училището. Днес голяма част от младите не са в църквата и приемствеността се прекъсна. Болезнено е, че хората робуват на суеверия, а често пъти възрастни жени налагат едва ли не, че православната религия е свързана само с външни образи и механично изпълнявани ритуали, без вникване в тяхната същност.
Притеснен съм много от безразборното четене на Киприянови молитви срещу магии в нашите храмове. А за да ги чете, духовникът трябва да е постил, да се е изповядал и да е взел архиерейско благословение. Днес много се занимават с окултни практики. Но вместо да се търсят молитвите на св. Киприян, по-добра работа ще свършат чистосърдечната изповед и покаянието, които ще причестят изповедника.
А сега излиза едва ли не светата литургия се омаловажава като тайнство, защото еди-кой си щял да прочете молитва. Защото хора с всякакви суеверия четат хороскопи и после отиват в църквата за Киприяновия водосвет. Те не разбират важността на тайнството покаяние, на самопознанието, към което човек трябва да се стреми. Защото само ако познаваш себе си, можеш да видиш греховете и да ги отблъснеш.