Синдром на придобитата институционална некадърност

Вчерашният ден ни показа, че една голяма група хора страда от неизлечима илюзия, че може да се управлява без визия и без стратегия, а само чрез конюнктурни действия, чрез имитации и симулации съвременен мениджмънт, чрез отиграване на ситуации, чрез пиар и пропаганда, чрез шамански екзалтации, популистки заклинания, откъсване от реалността и живеене в паралелна реалност, нарцисизъм по отношение на себе си, чувство на страх като в обсадена крепост по отношение на опонентите и надсмиване, граничещо с презрение към всички останали („останали” в смисъл на други и „останали” в смисъл на останали засега в България).

Но понеже играем по правилата, а по-скоро по процедурите на демокрацията, а аз съм абсолютно сред малцинството спрямо мнозинството, което ги избира (не знам дали вече не съм най-малцинственото малцинство – това, което се състои от 1 човек), аз приемам, че те ще ни управляват дотогава, докато ни управляват (а то може да е броени месеци, но може да е и неизброими години), мога да ги посъветвам следните, да го кажем, на първо четене неща:

1. Да се върнат в реалността – големите катастрофи на смятащите се за вечни управляващи се случват поради тоталното им разминаване с реалността – Тодор Живков с физиономията си на 10 ноември 1989 г. знае защо.

2. Да разберат, че между компетенции и компетентност има колосална разлика. Това, че си получил компетенциите да управляваш някакъв процес в частност или страната като цяло, не ти дава автоматично компетентността да можеш да управляваш този процес или страната. А те се заблуждават, жестоко се заблуждават, че като могат да управляват, защото властта е тяхна, те могат да управляват както трябва да се управлява.

3. Да си дадат ясна сметка, че не само какъвто ни е народът, така ще му говорят, но и както говорят, такива стават. Изкушават се (а дефицитите на образование, култура, нравственост и възпитание им помага за това) да използват нисък (понякога дори низък) език, да гъделичкат останали от соца нагласи и стереотипи, да свалят нивото на изказа, да говорят за важни неща в политиката и националната сигурност на жаргон, на диалект, като край ресторантска маса и като към прости народни маси, но тук сработва капанът на т.нар. обратна връзка и те започват да мислят, да проблематизират, да разсъждават и да си обясняват нещата, да властват и да управляват точно на това ниво – дори популистки да гъделичкат простотата и опростяването у народа, постепенно и властовият и управленски техен манталитет, властовите им и управленски способности се спихват до равнището на езика, на който общуват с обществото.

4. Да прогледнат като отворят широко затворените си очи, че са размножили повсеместно администрации, в които е претъпкано с техни хора, протежета, съпартийци и съмишленици (съмишленици като еднакво мислене за какво служи властта и че ден във властта година в живота храни), които хора, протежета, съпартийци и съмишленици са първата администрация в последните 30 години, нежелаеща да се научи да управлява, защото е заета с други неща и има други приоритети за седенето си във властта. Затова трябва да променят рязко и кардинално кадровата си политика, като се обърнат с лице към знаещите и можещите, към кадърните и способните, към интелигентните и образованите (не като дипломи, а като същина на образованието), към младите и сравнително младите хора. В битието и съзнанието си на преподавател мога да ги уверя, че имаме огромно множество такива хора, които могат да направят чудеса в администрацията, да я заредят с капацитет и потенциал, да пресекат тенденцията за растящи непрофесионализъм и неоправност в нея, да излекуват България от този СПИН – Синдрома на придобитата институционална некадърност.

Ако властимащите направят това, дори само това, те ще свършат едно много добро за страната ни дело и много от другите им грехове ще могат да бъдат простени и даже реабилитирани. Да, те никога няма да бъдат партията, за която аз бих си позволил да гласувам, но поне ще им бъда за нещо благодарен – че обръщат тенденцията да произвеждаме прекрасни, но безработни магистри и доктори, да връчваме дипломи и награждаваме отличници, които, отчаяли се, че не са нужни на България тук, емигрират с еднопосочни билети.

Автор: Николай Слатински

Снимка Николай Дойчинов

(Visited 145 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>