by Чели сме или сме чували всякакви убедителни анализи за това защо едни страни са бедни, а други богати и проспериращи.
Ето едно от възможните обяснения: в книгата си „Защо се провалят нациите“ Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън пишат: „Институциите са преди всичко зданията на закона… Бедните страни не са бедни заради география или култура. Те стават бедни, когато техните институции се провалят и престанат да обслужват публичния интерес.“
За България това очевидно важи с пълна сила. Всеки път за най-елементарна обществена услуга обикновеният гражданин е въвлечен пряко волята и манталитета на мнозина от българите в истинска война. Но иначе как тази чудовищно раздута спрямо броя на населението чиновническа армия ще си запази топлите местенца. И как без да изкараш „ангелите“ на човек от нерви ще го докараш да стигне до идеята да даде подкуп, за да си реши проблема.
Още по-отдавна Конфуций от древен Китай е обобщил по крилат начин проблема: „В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни!
Вижте кога е живял този мъдрец Конфуций – 551-479 г. преди новата ера.
Схващате ли обаче, как не само нашите политици, но и всички останали по света внушават, че ако някой е беден – сам си е виновен и сам трябва да си помогне. Истина, но само частична. Защото е ясно, че не може 7 милиарда да са топ предприемачи и бизнесмени, нали? За лошо, некадърно и корумпирано управление като причина се говори под сурдинка и между другото.
Деликатно се премълчава и един друг момент, който на настоящия етап действа едва ли не като непоклатим природен закон.
Избройте наум така наречените „бели държави“ с най-висок стандарт на населението към момента. Можете ли да подредите сред тях такава, която не е имала окупирани от нея колонии? Колкото по-големи, толкова по-богата е сега съответната държава. По-скромните като Португалия например – по-скромна, но пак бяла.
САЩ пък практикуват друг модел – инвестират здраво в износ на „демокрация“, след което под предлог, че помагат на съсипаните от вноса на демокрация народи най-безсрамно им ограбват природните богатства. Преди това пък богатството им е растяло благодарение на робството – 2000 г. след като цивилизования свят се бе отказал от него…
Иначе казано – който клал на корем човеци по чужди далечни земи, който е ограбвал имуществото и природните им богатства, той сега е „бяла държава“. И високомерно внушава на останалите как са зле понеже са тъпи и мързеливи…
Това е най-гнусната световна манипулация. Какво показва официалната статистика?
През изминалата 2014 г. в света са се появили 155 нови доларови милиардери, с което общият им брой достигна рекордна цифра – 2325.
И откъде им идва богатството на повечето от тях? Със сигурност не от това, че са запретнали ръкави и се скъсват лично единствено с двете си голи ръце да произвеждат или да правят услуги. Много е просто – като не даваш по-голямата част от заслуженото възнаграждение на пчеличките, които те правят богат, ставаш милиардер.
Точно заради това стават световните кризи – все по-голямата алчност отнема все повече средства от обикновените хора и те все по-малко успяват да си купят от произведенията на алчните. Те пък от алчност произвеждат все повече. Това е прозрял след Голямата депресия един наистина много богат човек – Маринър Екълс. Но кой да го чуе – вижте повече за прозренията и пророчествата на Екълс тук.
Всичко това по-скоро рано отколкото късно ще взриви света. Така че на хоризонта не се задава достоен живот за българите и въобще – за ограбваните народи.
Автор: Елена Емануилова
