29/03/2024

Икономическата прахосмукачка – шокиращи изводи за кризата

 

Екълс

Американецът Робърт Райх твърди, че причината за настоящата икономическа и финансова криза съвсем не е „дълговият балон“, както твърдят много икономисти. В действителност, кризата, която наблюдаваме сега и която поставя в много тежко положение народите по света, е следствие от извънредно неравномерното разпределение на доходите и на материалните блага, твърди професорът по държшавно управление Райх. До този извод американецът Маринър Екълс достигнал преди повече от половин век. Сега виждаме нагледно потвърждение на неговата теория. Подробно за това Райх е написал в книгата си „Послешок“. Откъс от нея публикува Аргументи и факти.

Съветът на федералната резервна система – вероятно най-влиятелната икономическа група в света, е разположен в Екълс билдинг на Конститюшън авеню във Вашингтон. Напомнящото мавзолей дълго бяло здание е кръстено в чест на Маринър Екълс, който е оглавявал Федералния резерв от ноември 1934 до април 1948 г. Тези години станали определящи за развитието на американската икономика, а също – и за световната.

Днес за Еклъс си спомнят рядко, въпреки че именно на него дължим критическия
анализ за махаловидните колебания на американския капитализъм. Предизвикваният от него стрес е дал тласък на Великата депресия и едва ли не по някакъв свръхестествен начин съвпада със стреса, предшествал краха от 2008 г. С помщта на анализа на Екълс може, ако не да се прогнозира бъдещето, то поне да се предположи, какво ни очаква в следващите години.

Екълс бил невисок слабичък човек с тъмни очи и бледо заострено лице. Той е роден през 1890 г. в Логан, Юта – САЩ. Неговият баща Дейвид Екълс –  беден мормон имигрант от Глазгоу, Шотландия, пристигнал в Юта с двете си жени, станал бизнесмен и натрупал богатство. Имал общо 21 деца. В началото на 1910 г. неговият син Маринър заминал в Шотландия като мисионер, но след две години се върнал в Америка и станал президент на банка. На 24 годишна възраст той бил вече милионер, към 40 – истински магнат, под ръководството на когото били железници, хотели и застрахователни компании. Освен това той оглавявал банков холдинг, контролира 26 банки, а също така бил президент на компания, занимаваща се със строителство и доставка на дървесина, мляко и захар на територии, разположени от Скалистите планини до Сиера Невада.

Към момента на краха през 1929 г. дейностите на компаниите на Екълс били доста разнообразни, а банките  адекватно капитализирани. Поради това Екълс продължил да плува над водата. Но той бил дълбоко потресен, когато открил, че неговото убеждение за бързо възстановяване на икономиката се оказало погрешно.

„Ползващи се от уважението ми личности ме увериха, че икономическата криза няма да продължи дълго, пише Екълс. И скоро в действие ще влязат сили, които ще изтласкат страната от депресията. Само че седмиците се превърнаха в месеци, а месеците – в години, а кризата вместо да отслабва, ставаше по-силна“. Към края на 1930 г. Екълс разбрал, че причината е не само в икономиката, но и в това, че той не я разбирал правилно. „Аз открих, че намирайки се на дъното на пропастта нямам нито
един инструмент, с който измеря нейната дълбочина. За първи път открих, че изработвайки 17 години в света на финансите и производството, изучавайки техническата страна на нещата, аз не знам абсолютно нищо за съществуващите в нея икономически и социални фактори“.

Всички, които зависели от него – семейство, приятели, бизнес партньори, хора, вадещи си хляба в неговите предприятия, очаквали, че той ще намери начин да се измъкне от пропастта. „Но самият аз не чувствах нищо друго, освен отчаяние“, признава Екълс.

Когато обезпокоените вложители започнали да си искат парите, Екълс поискал връщането на заемите и свил кредитирането, за да опази резервите на банката. Но орязването на кредитирането се отразило лошо на икономиката. Малките предприемачи не могли да теглят заеми, за да предизвикат оживление. Екълс, предприемайки тези стъпки, не можел да се избави от усещането, че за сметка на затягането, а не на облекчението, в условията за кредитиране, той и другите банкери спасяват своите  банки за сметка на интересите на обществото. „Стремейки се към лично спасение ние започнахме да унищожаваме обществените интереси“, констатира той.

За първи път Екълс изнесъл обществено-политическа реч пред финансовия комитет на сената през февруари 1933 г.  Това е няколко седмици след избирането за президент на САЩ на Франклин Д. Рузвелт. Комитетът провеждал слушания, посветени на възможните средства за борба с текущата икономическа криза. Между впрочем специалистите препоръчвали да се съкрати държавният дълг и да се балансира федералния бюджет. Но Екълс съветвал да се постъпи по друг начин. Припомняйки казаното от британския икономист Джон Кейнс преди три години в знаменития си труд „Обща теория на заетостта, процента и парите“, Екълс заявил на сенаторите, че правителството е длъжно да влезе още повече в дългове, за да компенсира недостатъчните разходи за потребление.

Екълс отишъл и по-далеч и препоръчал на сенаторите редица способи как  да се дадат повече пари в ръцете на обезпокоената средна класа. Той предложил точна програма, целите на която  била „за сметка на предприетите от държавата действия да се увеличи покупателната способност на цялото население на страната“.

Тези идеи не се появили у Екълс като следствие от неговата природа или произход – все пак той бил банкер с шотландска кръв. Не, в основата им стояла логиката и опитът му. Екълс вече разбирал икономиката на всичките й равнища. Той виждал как средният човек реагира на икономическия спад, как неговите собствени клиенти реагират на кризата. Той само съединил тези точки.

Предлаганата от него схема предвиждала мерки по подобряване положението на безработните, заплащане на правителствените обществени поръчки, държавно рефинансиране на ипотечните кредити, установяване на минимална работна заплата на федерално ниво, федерална пъддържка на пенсиите за старост и увеличаване налозите върху приходите и наследството на богатите хора. По такъв начин се предполага, че ще се контролира и акумулирането на капитал и ще се избягват прекалено крупните игри на борсата. Екълс предупреждавал, че пълното възстановяване на икономиката е възможно само при съблюдаването на всички тези препоръки.

През 1950 г. Екълс се върнал в Юта с намерението да пише мемоарите си и да размишлява за това каква е причината за Великата депресия – най-тежката от всички, понесени от Америка. Той стигнал до извода, че първопричината за Депресията съвсем не била сзързана с излишното потребление през 1920 г. По-скоро причината трябва да се търси в натрупването на значителни доходи в ръцете на все по-малко хора от богатата върхушка, забавяйки по този начин покупателната способностк на останалите американци.

Това било велико и важно откритие на Екълс, което имало непосредствено отношение към Великия спад, започнал в края на 2007 г. Нека говорят думите на самия Екълс:

„Масовото производство трябва да бъде съпроводено с масово потребление. А масовото потребление на свой ред изисква разпределение на богатствата – не съществуващото, а създаваното така, че покупателната способност на хората да е равна на количеството на стоките и услугите, предлагани със средствата на националната икономика. Само че през 1929-1930 г. вместо разпределение сякаш се включи огромна прахосмукачка, изсмукваща по-голяма част от произвежданото богатство, която прахосмукачка беше
предадена в ръцете на немного избрани. По този начин стана акумулиране на капитала. Само че лишавайки широките маси от покупателна способност, притежателите на капитала се лишиха от ефективно търсене на своята продукция – търсене, което би оправдало реинвестирането на натрупания капитал в нови заводи. В резултат ситуацията започна да напомня на покер – в едни ръце се оказват все повече жетони, а в други – все по-мало. И за да се остане в играта на другите играчи им се налага да вземат заем. А когато свършва и кредът им, свършва и играта“.

Заемите, придобили форма на ипотечна задлъжнялост за жилища и офиси, разсрочени кредити и заеми от чужбина. Екълс разбирал, че в края на краищата този този балон от дългове ще се пръсне, предизвиквайки спад в потреблението.

Точно така и стана. Когато стана невъзможно покерните жетони да се преобърнат в кредит, длъжниците бяха принудени да свият потреблението. В резултат спадна търсенето на всички видове стоки, а безработицата скочи. Бъзработицата пък води към по-нататъшно съкращаване на потреблението, то пък отново влече след себе си нова безработица.

Е“то защо според Екълс главният виновник за случващото се е растящото неравенство.

Със съкращения

One thought on “Икономическата прахосмукачка – шокиращи изводи за кризата

  1. Коментара ми е насочен към админите.
    Къде ви е бутона за споделяне в социални мрежи?
    Как да се абонирам за нови публикации?
    Интересен сайт, но недоразвит.Четох доста и ще си запазя отметка на браузъра , за да продължа, обаче това не е решение.
    Надявам се да вземете в предвид препоръките ми.
    Поздрави и успехи!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *