by 
„Кристални води” – така са кръстили първото в света пермакултурно село, разположено върху 259 хектара в непосредствена близост до парка Канондейл Рейндж в Австралия. Това място е прочуто с чистата си вода, мек климат и удивителна природа.
Официално селището е основано през 1985 г., когато група единомишленици се обърнали към пермакултурните дизайнери Макс Линдегер и Робърт Таб с молба да им помогнат при създаването на истински чисто селище. Хората в него живеят различно от болшинството от нас.
Екология в действие
Думата пермакултура (от английски permaculture — permanent agriculture – перманентно селско стопанство) измисли австралийският дизайнер, еколог и зоолог Бил Молисън за обозначаване на жизнените системи, работещи в хармония с природата. Да се трудиш без вреда за екологията е главната цел на движението. Молисън започнал да развива своите идеи още през 1970 г., неговият програмен труд „Пермакултура” предизвиква революция в много умове.
Сред австралийците има стотици хиляди негови поклонници. Той е изнасял лекции в повече от 80 държави, обучавайки студентите да гледат по нов начин на природата и своята роля в нея. Сред привържениците му са различни хора, но особено много са дизайнерите и философите, което е просто обяснимо: именно тези две професии (или по-скоро двата начина на мислене) са необходими за създаването на идеален свят – философите и дизайнерите са теоретиците и практиците на новия бит.
Главната цел на привържениците на пермакултурата е създаването на общество, в което човекът както преди сто, двеста, триста години собственоръчно да отглежда всички продукти, които потребява. И да използва само природни източници на енергия. Тоест отново да започне да живее в хармония с природата.
Селището „Кристални води” е първият опит в тази насока. То може да приеме за постоянно само няколкостотин човека. Няма никакви политически или религиозни ограничения. Важно е само едно: тези хора трябва да обичат тихия живот на земята, предполагащ не само селскостопански труд, но и културен отдих и екологична грамотност.
Какви са тези хора?
Защо тези хора идват в „Кристални води”?. Както се вижда не става дума за общи идеали – всеки си има свои интереси и мисли. Но една ценност жителите на „Кристални води” споделят като най-главната – търпимостта. „Живей и позволявай и на другите да живеят” – този императив признават будистите, бахайците и християните, живеещи тук в съгласие и хармония.
Някои търсят покой от бесния ритъм на големите градове с високото равнище на насилие и престъпност. Други са загрижени за здравословния начин на живот и търсят екологичен рай, трети – просто тишина – нека звуковият фон да бъде от птичи песни и ромон на ручей.
А има и такива, за които най-важната ценност в „Кристални води” смятат култа към старшите. Тук наистина се отнасят уважително към възрастните хора. „Старците са източници на мъдрост” – този принцип е ненарушим и свят. Тях ги пазят, помагат, на който му е тежко, стараят се да го освободят от всички грижи. Ако има на планетата ни рай за старите и немощните – той е тук.
И още едно – може би най-привлекателното правило в общината: „В „Кристални води” не може да има врагове. Онзи, който не успява да се впише в колектива е длъжен да си замине. Така че в този земен рай не вземат всеки. Да го кажем така – не всички двуноги. Но растенията и животните са издигнати в култ.
Оформени са две ботанически градини. Едната от тях е преобладаващо с бамбук. Има тучни и благоуханни градини, които снабдяват с храна и витамини не само жителите на селището, но и градските пазари. Всички животни, включително и дивите кенгуру и дребната им разновидност валаби, са желани гости във всеки участък, с изключение може би на „Зоната на тишината”.
Тези свещени територии жителите използват като площадки за медитация и извършване на религиозни обреди. В селището няма храмове, всички ритуали се провеждат под открито небе.
Мръсните пари
Тук съществува нещо като местно правителство – Комитет на Корпорацията, който регулира обществения живот, приемайки закони и правила. Именно той решава съдбата на новите членове, избира „съвет на старейшините”, обсъжда икономически въпроси. Накъде без икономика? Необходимо е внимателно да се планират разходите на енергия, вода, да се приемат програми за утилизиране на отпадъците и за защита от природните стихии като наводнения, например. Електричеството получават от слънчеви батерии и го разпределят по равно.
Архитектурните проекти се приемат колективно и главният принцип тук е да не се накърнява природният ландшафт. Използват се само естествени строителни материали – дърво, камък, кирпич.
В „Кристални води” има и нещо като „Съвет на предприемачите”, който управлява пазара на общността и влага заработените пари в нови форми на бизнес. Бизнесът им е най-вече консултантски – тук идват желаещи да се учат на пермакултура. Имат си свои печатни органи, учебен център, служба за доставка на храни, работилници за мебели, лекари – билкари, строителна фирма. Безработица засега няма, но общината признава, че има асиметричност при мъжката заетост – тоест жените са в малко по-неравностойно положение.
Но плюсовете така или иначе изплащат някои от несъвършенствата на тукашната организация на живота. Всеки намира своето поприще, стига да поиска. Без работа тук могат да седят само много мързеливите и пасивни хора. Но такъв няма дълго да остане в селището – ще го изключат както двойкаджия от училище, защото хора, които не искат да бъдат полезни, в „Кристални води” не ги обичат.
А полезни дейности тук има много. Не обичаш работата на полето? Върви да подготвиш програмата за неделното колективно сутрешно пиене на чай. Или пък в секцията по айкидо или в групата за медитация. Или пък да вариш бира в малката семейна пивоварна. Или да учиш децата, ако имаш педагогически умения.
Главният мотив обаче, заради който си отиват доброволно от общината, са парите. Живеещите в „Кристални води” нямат право да имат пари. А съвременният човек – уви- с мъка се отказва от тях дори заради влизането в рая. Раят, естествено, е поставил защита от „жълтия дявол” – молим всички, които му служат, да не ни безпокоят. Пропускът за чистия свят не може да се купи с мръсни пари, казват жителите на селището.
Автор: И. Истомин
