by През 1931 г. двама млади американци – любителят пилот Роберт Шипи и негов приятел, специалист по снимки от въздуха – Джордж Джонсън, прелитали над планински райони в Перу. Изведнъж те с изумление видели, как в ниското, пресичайки планински хребет, като тънка безкрайна змия, се извива загадъчно съоръжение.
Знаменитата черна керамика
Шипи насочил самолета към снижаване и скоро „змията” се превърнала в мощна крепостна стена, проточила се от хоризонт до хоризонт. Така неочаквано било открито древното отбранително съоръжение, наречено по-късно Великата перуанска стена.
Шипи и Джонсън успели да установят, че каменната стена се проточвала по долината Санта от разклонение на Кордилерите до самия океан. Общата й дължина била 80 километра. Освен това стената в основата си била с 5 метра дебелина и минимум с такава височина.
Руините Чан-Чан
В края на 1960 г. Великата перуанска стена отново предизвикала интерес. В хода на проучване високо в планината били открити още шест подобни съоръжения. Според археолозите тези укрепления били построени от народите от културата чиму за защита на своята столица град Чан-Чан, от набезите на доста по-многобройните войнстващи инки. Руините на Чан-Чан били открити недалече от град Трухильо на около километър от океана. Градът бил погребан под пясъците на плато с площ повече от 20 квадратни километра.
Според индиански предания основател на град Чан-Чан бил могъщият владетел Тайканамо. Веднъж той доплавал от морето начело на многочислена флотилия от тръстикови салове, снабдени с платна и слязъл на брега с многото свои жени и деца. Тайканамо бил съпровождан от 40 знатни мъже. Сред тях бил и съветникът Окчокало, който тръбил с огромна раковина, възвестявайки навсякъде за пристигането на „великия владетел, изпратен от … морето, да управлява тази земя.
Това не била първата вълна преселници от морето. Преди тях в тези региони се появила друга династия, също пристигнала на салове. Техен предводител бил Наймлап. Но след време в страната настъпили безпорядък и анархия, подсилени от стихийни бедствия. Последният цар на първата династия Фемпелек бил свален от жреци и благородници, след което удавен в океана.
По време на разкопките на Чан-Чан древните легенди сякаш започнали да оживяват. Стени на светилища от неизпечени тухли били украсени с изпъкнали релефи с разнообразна морска тематика: пеликани и чайки, риби и раци, морски звезди и тръстикови лодки. Никъде не били намерени други сюжети, например, свързани със земеделието, занаятчийството, които, ако се съди по други находки, тук са процъфтявали и са били основа на богатството на града.
Релефите по сградите сякаш възпявали някаква морска държава, възможно – прародината на обитателите на Чимор – така се наричала държавата на хората от културата чиму.
Чан-Чан отчетливо е разделен на редица големи правоъгълни комплекси, оградени със стени, дълги до 600 метра. В центъра на града живеел владетелят на Чимор и неговият двор – аристокрацията и кастата на чиновниците. В покрайнините били сгушени занаятчиите. Със земеделие се занимавали многобройни села, разположени в кръг около града.
Индианските бюрократи
Археолозите, водещи разкопките, най-напред се опитвали да обяснят как може да се преживява в град, разположен върху такъв сушав терен. Решението намират в съществуващите гигантски напоителни канали. Един от тях например бил със солидна дължина от 50 мили от долината на река Чикамо.
Напояването помагало за развитието на земеделието, а то от своя страна осигурявало жизнеността на гражданите.
Учените обърнали внимание на изобилието на строежи с подковообразна форма, обкръжаващи вътрешни дворове. Те очевидно имали някакво друго, не стопанско предназначение. Обикновено отговорът на такива загадки се крие в религиозни ритуали. Но тук нещата се оказали съвсем други. Изследователите намерили керамика, на която били изобразени помещения с такава форма с човек вътре и хора навън. Поради това подковообразните съоръжения били наречени от археолозите по испански аудиенсиас. В центъра на Чан-Чан били намерени не по малко от 180 аудиенсиас. Очевидно бюрокрацията е жива и жилава във всички времена.
Тайнствените правоъгълни съоръжения пък били своеобразни гробници, където били погребвани владетелите на Чан-Чан. Открити били всичко на всичко девет – точно толкова, колкото според легендите, били владетелите на града, започвайки от неговия създател Тайканамо.
Известният новозеландски учен Те Ранги Хироа в своя труд „ Моряците на изгрева” показва карта на плаванията на древните полинезийци. На нея един от маршрутите свършва в крайбрежието, където бил Чан-Чан. И норвежкият мореплавател Тур Хейердал със своето знаменито пътешествие на тръстиковия сал „Кон-Тики” през 1947 г. доказа, че жителите на Полинезия и индианците от Южна Америка са могли да имат контакти помежду си.
Запазените паметници на Чан-Чан само отчасти открехват завесата от тайнственост, витаеща над древните руини.
Не са намерени солидни доказателства, че предците на индианците чиму, основатели на просъществувалата хиляди години цивилизация, разгромена от инките през XV, са пришълци от полинезийски острови.
Но има убедени в съществувалата някога Пацифида или тихоокеанската Атлантида. Това е материкът, който вероятно се е намирал в района на подводния Източно-Тихоокеански хребет. На един от неговите върхове е разположен загадъчният Великденски остров (Пасха).
В резултат на катастрофална гибел на Пацифида някъде преди около 5-6 хиляди години към южноамериканското крайбрежие се отправили в търсене на спасение жители на разрушените земи. Сред тях били и предците на чиму. В такъв случай обаче историята на Чан-Чан би трябвало да бъде доста по-древна, отколкото се проследява чрез намерените досега археологическите находки.
Източник: Със съкращение, Земни хроники
