by Има една детска възраст, която наистина е неповторима! Децата ръсят бисери и остроумия без да осъзнават какво капе от устата им.
Само стой и смей се на корем. И си записвай. Ето няколко незабравими шедьовъра, казани от различни деца на различна възраст, по различно време.
––
Кателина е първокласничка. Госпожата им дала домашна, с която тя не се е справила съвсем добре. И я пита:
– Нямаше ли кой да ти помогне?
– Ох госпожо, няма. Мама по цял ден е на компютъра, а баща ми по цял ден яде, пърди и спи.
Същото момиченце още е в детската градина.Отиват заедно с мама и татко, който е полицай, до супермаркета. И там нали има едни грозни неразпознаваеми пластмасови животни-люлки. Естествено, качват я на люлката. Но като изтича времето и казват да слезе, че си тръгват. Да, ама Катето не ще и не ще. Тогава татко й я грабва на ръце. И тя се разкрещява с всичка сила:
– Помощ! Полицията ме краде!
––
Тони също е още в детската градина. Съседката чака гости и не и достигат вилиците. Отива да поиска, Тони е самичък вкъщи. Но е отзивчив. Излиза на прага подава една вилица. Съседката пита:
– Само една вилица ли имате вкъщи?
– Не, но другите не мога да ти ги дам – те са сребърни.
Вилиците били с някаква релефна украса по дръжките.
–––
– Спасчето, още в детската градина, е на екскурзия с родителите си по северното Черноморие. Стигат до нос Калиакра. Направо е поразен от гледката и възкликва:
– Ииии, красота и страхота!
Всички тези случки са истински. Възрастните рядко показват подобна фантазия.
Автор: Елена Емануилова
