2018 година: 5 400 000 българи нямат достатъчно средства за нормален живот

Безработицата намалява, доходите растат, но средства за нормален живот нямат 5 400 000 българи. Така изпращаме отиващата си 2017 година в социалната сфера.

Социалният министър Бисер Петков отчете безработица на нивата отпреди кризата, повишаване на заетостта, по-високи доходи за пенсионерите. Минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст нараснаха през 2017 година на две стъпки и от октомври вече са 200 лева. Двукратното увеличение засегна над 800 000 пенсионери.

Продължава политиката по нарастване на минималната работна заплата и от 2018 година минималното възнаграждение ще е 510 лева. В същото време експерти коментират, че няма нова политика по доходите, сегашната се основава само на това да се увеличава минималната работна заплата. Не се отчита квалификацията на работниците.

Годината започна, премина и завърши със спор между работодатели и синдикати за минималната работна заплата и начина, по който се определя тя

Бизнесът продължава да е против административното определяне на минималното възнаграждение, синдикатите подкрепят увеличението, но настояват за по-смела стъпка в нарастването на минималното възнаграждение. Те са на мнението, че минималната работна заплата е основният защитен механизъм на доходите на хората.

Според данни на синдикатите от 2012 г. досега минималната работна заплата се е повишила с 62,5 процента, но тя остава най-ниска в ЕС – 235 евро. По данни на КНСБ в България минималната заплата е по-ниска с 26,2 на сто от тази в Румъния, с 5,2 на сто от тази в Сърбия, от тази в Гърция – с 65, 6 на сто, от Турция – с 46,9 на сто, а от Словения – със 70 на сто. Само в сравнение с Албания минималната работна заплата в България е по-висока – с 29,9 на сто, отбелязват от КНСБ.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви много пъти, че половината страни в Европа нямат месечна минимална работна заплата. По данни, цитирани от Велев, средната работна заплата в страните без минимална работна заплата е с 60 процента по-висока от тези, в които има такава.

Където има по-зрели индустриални отношения и се договарят минималните заплати, има и по-високи доходи на трудещите се, допълни той. Велев направи сметка, че ако се добавят и начисления като клас прослужено време към минималната работна заплата, то съотношението минимална – средна заплата у нас ще е над 51 на сто при средно 42 на сто за ЕС. В България над 400 000 души са на минимална работна заплата.

Безработица на нива отпреди кризата, но няма квалифицирани кадри, а „нищоправещите“ българи са над 300 000

Средномесечната безработица през първите 11 месеца на годината е 7,2 на сто, отчетоха от социалното министерство и отбелязаха, че е достигнато нивото отпреди кризата. В същото време обаче министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и експерти отчитат, че въпреки намаляването на безработицата и повишаването на заетостта, остават нерешени предизвикателства като недостигът на квалифицирана работна ръка, структурните проблеми на безработицата.

Според данни на Института за икономика и международни изследвания хората в трудоспособна възраст в България, които нито работят, нито учат, нито искат да търсят работа, са над 300 000. Анализаторите определят тези хора като огромен резерв на пазара на труда – близо 10 на сто от работещите. Те не допринасят за социалните системи и генерират бедност, маргинализация и сива икономика. За тях действащите политики по заетостта не работят, защото те предполагат мотивирани хора.

Експерти като Иван Нейков смятат, че законодателството продължава да не отговаря на феномена „увеличен брой на възрастните работници“, както и че са необходими нови режими на работното време и на почивка.

През 2001 година първокласниците са били 113 хиляди, а през 2017 г. те са 64 хиляди. Това според Нейков показва, че за дълъг период непрекъснато ще нараства дела на работниците от категорията 55 плюс. Освен това вече излизащият от активна възраст няма да бъде заместван от млад работник, както е било досега.

Средногодишно се пенсионират около 100-105 хиляди души, а младите, които навлизат на пазара на труда, ще бъдат под 70 хиляди, посочи Нейков.

Доходите растат, но средства за нормален живот нямат 5 400 000 българи, алармират от КНСБ

Последните данни на КНСБ за издръжката на живота сочат, че под средствата за нормален живот са 75 процента от домакинствата в България. За да се задоволят основните потребности на домакинство от двама възрастни и две деца, свързани с храна, с условията на живот, здравеопазване и образование са необходими 2301 лева на месец.

Брутната работна заплата за всеки от двамата работещи родители с две деца трябва да бъде не по-ниска от 1474 лева, за да се осигурят средствата, необходими за издръжката на живот на този тип средностатистическо домакинство.

Официалните данни за заплатите на наетите през третото тримесечие на 2017 г. отчитат средна работна заплата за страната от 1037 лева, която е с близо 30 процента по-ниска от необходимите средни стойности за издръжка. Под издръжката на живота са общо 5 400 000 българи, каза Пламен Димитров.

Само 25 процента от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живота или около 1,8 милиона души. 30 процента от домакинствата са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 314 лева официална линия на бедност) или близо до 2 165 000 души.

От КНСБ за първи път изчислиха и издръжката на живота за София. Необходимите средства за издръжка за четиричленно домакинство в столицата са 3003, 32 лева, като средно на човек от този тип домакинство издръжката на живот е 750, 83 лева. Тя надхвърля средните за страната стойности с 30,5 процента. Следователно брутната работна заплата за двама работещи родители с две деца, живеещи в София, трябва да бъде не по-ниска от 1924 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот.

Според официалните данни за заплатите в София средната работна заплата в столицата е 1405 лева, която е с близо 27 процента по-ниска от необходимата.

 Със съкращения. Целия материал – прочетете ТУК.

Оригиналното заглавие е: „2018 г.: По-малко безработни и повече бедни“

Снимка – интернет

(Visited 241 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>