by Тази пролет, се срещнах с Larry King. Някак си се случи: обади ми се неговият директор и каза, че Лари Кинг открива нов канал и иска аз да представям по него науката кабала. Така че се оказах в студиото му, много скромно, не шумно, без блясък и без много хора. И ние си поговорихме.
Първо се запознахме и аз разбрах защо толкова много години върви неговото предаване – той просто е топъл човек, който не се стреми към скандална информация: важното е кой седи срещу него. Важна е връзката с човека. Когато има такава атмосфера е възможно да се говори за всичко. В един момент той ме попита:
– Разбира се, вие вярвате в Бога?
– Не, не вярвам – казах аз. И видях, че това го озадачи.
– Как така не вярвате? Вие, виждам, сте вярващ човек – каза той.
– И кой ви е казал, че има Бог? – попитах аз. – Защо трябва да вярвам на думите на някой?…
От този момент нататък започнахме разговор за Бога и вярата.
За Бога и вярата бих искал да пиша този пост.
Първо за вярата. В Кабалата няма такова нещо – “вярвам.” В Кабалата е така: проверил, разкрил, видял – едва тогава мога да кажа, че това е така. Кабала е наука, в която провеждаш експерименти върху себе си. И когато видиш повторяемост на резултатите, тогава можеш да кажеш : на мен ми се разкри това, затова аз вярвам.
Сега за Бог. Ако под Бог се подразбира някакъв визуален образ, тогава Бог не съществува. Ако е сила, това е друг разговор – разговор за силата, която управлява света. Но тогава става дума за Природата. Нейните закони разкрива науката Кабала. Нито повече, нито по-малко.
Тези закони са неизменни, те са абсолютни.
Падайки от покрива, не е възможно да умилостивиш силата на гравитацията и да не паднеш. Падаш. По същия начин и Природата не подлежи на убеждаване. Това не са мама и татко, които можеш да придумаш или да убеждаваш. Сълзи и викове няма да помогнат – пред нас е система, която функционира по ясен, непоколебим закон.
Това е Закон за взаимовръзки, взаимно отдаване, в който всеки елемент работи за доброто на другите.
Ако трябва да кажем това без научна терминология, животът е на базата на взаимния интерес – това е божественото.
Но защо ние не виждаме, не чувстваме единството на Мирозданието, макар че сме вътре в него?
Защото самите ние не му съответстваме. Ние не живеем по Закона на любовта.
В очите ни светът се управлява не от Закона на любовта, а от “сатаната”.
Това същото казах на Лари Кинг. Той трепна. Аз веднага поясних: Сатана – това е нашият егоизъм. Нашите некоригирани желания управляват света. Тяхната цел е лична изгода.
Казах: няма Сатана, който да ни дебне зад ъгъла, за да ни съблазни и заблуди и отклони от правия път. Няма рога, копита и опашка. Сатана – това е свойство. На иврит “Сатана” идва от думата leastin, което означава “подстрекава”.
Егоизмът ни подстрекава да живеем само за себе си.
Всяко зло се крие в нашия личен интерес, цялото зло. То ни подтиква отвътре и освен него, нищо лошо не съществува в Природата.
– Това означава, че ние се нуждаем от нов подход към живота, каза Лари Кинг.
Бях очарован, отговорих с да. Ние – съзнателната част от природата, трябва да се интегрираме в нея. И тогава пред нас ще се разкрие Законът на природата и ще решим всичките си проблеми, до един. Ще живеем добре. Нищо няма да унищожаваме напразно, няма да се занимаваме с безполезни дейности, с производство на ненужни неща. Точно обратното: ще се възползваме от външния свят само до такава степен, че да си осигурим оптимално ниво на живот, а цялата вътрешна енергия ще се насочи към взаимното отдаване. Или, което е същото – любов.
Това е, което казах на Лари Кинг. И сега на вас.
Той накрая ми рече:
– Значи, незнанието на Закона на природата не освобождава от отговорност…
Аз отговорих:
– Разбира се, това не освобождава. Но сега знаете какъв е той – този закон. Така ние сме отговорни да го кажем на всички.
Ето това ви казвам. Всички ние да сме отговорни.
