25/05/2022

Максим Генчев: Вземи на българските олигарси парите. Колко бързо ще настъпи правдата

Г-н Генчев, какво спечели вашият филм “Дякон Левски” в Кан?

Максим Генчев: Той спечели и всичко, и нищо. Казвам всичко, защото участието в съпътстваща програма Кан има практика и за български филми. Но да получиш награда на такава съпътстваща програма е рекорд за България. Това е Левски : “Best Historical Drama Artisan Festival International Cannes World Cinema Initiative 2015″.

11279997_937932629583716_1739822106_n 11311933_937932666250379_346898058_n 11348986_937932899583689_428072132_n

А казвам Нищо, защото в България никой не отрази тази новина, която е уникална по рода си.

ДН: Някой все пак поздрави ли Ви у нас за наградата?

МГ: Да, в началото филмът беше затрупан със сериозна помия от страна на “официални медии”. За много хора официалната медия е източник на реалистичната оценка, но всеки, който гледа филма – оня ден го пуснах в Елин Пелин, недоумява – дори хората излизат леко разочаровани след аплодисментите за филма, че няма нищо скандално. И обикновено казват: “Ама, чакайте. Защо, защо този филм така го плюят? В него няма нищо скандално. И е много сериозен и хубав филм. И смешен, и тъжен, и особено трагичен във финала – хората дори не стават от местата си. Дотолкова са заковани от гибелта на Апостола. И така. Не знам защо така се получава – хората го искат да го видят, официозът го забрани реално.

ДН: Защо се получи някаква своеобразна забрана да се популяризира филма?

МГ: Значи те не го забраниха официално с някакъв декрет. Но с клеветите и омаловажаването на нашите усилия, реално хвърлиха едно съмнение на зрителите, че това е нещо опасно, гадно, несериозно. Тоест не си давайте петте лева за кино, защото ще получите оскърбление.

ДН: Откъде дойде тази атака срещу филма?

МГ: Сега ще обясня. Това не е толкова атака срещу филма, колкото атака срещу мен от средите на киногилдията. Казвам киногилдия, защото в България няма капиталистическо отношение към кинопроизводството, към киноиндустрията – то няма киноиндустрия. Тук има държавни пари, които се раздават на определени хора, които правят филми, не че са некадърни, но филмите които правят са неразличими. Тоест – с различни заглавия и различни имена на героите, фактически се произвежда един и същи филм за една сдухана действителност в България, за едно невзрачно присъствие на героите в тези сюжети.

Тоест, едни скучни филми, едни сдухани, скучни филми, поучителни, нравоучителни. С тенденция да се харесват на фестивали. Фестивали, които обичат да показват филми от бившия соцлагер, в които реалността в тези държави е отвратителна и затова, както се казва, цветущият Запад реално в привилегия да живее един нормален и хубав живот, в сравнение с мъчениците от бившия соцлагер.

Което е така донякъде, но то е свързано с икономическата страна на въпроса, не и с духовната.

Специално в България духовността е на много високо ниво. И колкото и официалните медии да ни заливат с чалга, с неграмотност, с простотии; да тласкат вниманието на хората към риалити формати, към упражнения по унищожаване на духовността, това не може да стане. Особено българите над 35 – 40 години, те са изключително грамотни и образовани. Но за съжаление младите, които идват отзад, не са пристрастени към образованието.

Мисля, че филмът беше ударен заради моето нахалство, в кавички, да се изправя в кинопространството с един филм, който е доста смел.

ДН: Филмът бе критикуван основно за това, че Левски псува. Това проблем ли е или се избиват някакви комплекси? Колко са хората, които не псуват?

МГ: Това е така. Това с псуването е израз на пълна безпомощност да се хванат за нещо, за което да оплюят филма. Филмът не е типичен за българското кино. Той е широкомащабен, високобюджетен – по-скоро отиваме към едни западни изразни средства за правене на кино.

С много камери, с дрон от високо. Аз всъщност за пръв път използвам дрон в българско кино, но той е скъп, не могат да си го позволят всички, навлезе за да следим кметове и не знам си какво още. А дронът всъщност може да се ползва при правене на несинхронно озвучаване и може да се използва дори като фарт.

Въпросът за псувнята на Левски. Даже самият Левски пише на Ботев следното писмо: “Не ставаш за революционер, защото не можеш да псуваш турците, братко.” Това са документирани негови изказвания, той си е попържал както всички българи си попържат – това е част от речта. Сърбите до ден днешен си псуват. Ние сме един балкански етнос, за който това си е като Добро утро – Добър ден.

Що се отнася до тази псувня: един турчин казва да го хвърлят там в дола, за да го изядат вълците. Левски казва: “Абе я си ..и майката.” В смисъл, я си гледай работата, ти ще кажеш кой да ме яде мен. В този смисъл е псувнята. Тя не е от безпомощна агресия – да напсуваш някой от безпомощност, че не можеш да го пребиеш. Всъщност псувнята е само повод да се заяждат, защото за друго няма какво да се хванат.

ДН: Може ли да се роди Левски сега и въобще трябва ли да се ражда?

МГ: Не. Левски е прероден във всеки един от нас. Значи появата на Левски в наше време ще има същия резултат.

ДН: Пак ли ще го предадат?

МГ: Те не могат един филм за Левски да приемат, та камо ли самия Левски. Той като дойде, какво да прави тук човекът? Кого да убеждава? Ами ние всички всичко знаем! Но нямаме кураж да реагираме. Всички неправди са ни известни. И веднага ще го унищожат. Моментално. Той трябва да се крие. Тогава е било “Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново”. А сега какво би правил? Той и девет дни няма да може да изкара без да го убият. Много е сериозно положението.

И отношението към Родината по принцип. Бих искал да се обърна към тези фамилии в България, които поръчват правителствата. Така да ги поръчват, че България да е приоритет. Арабските шейхове какво правят? Дават петрола на американците да го разработват, но местните хора живеят добре! Те са господарите!

А ние тук сме слугите. Живял съм в Австрия като слуга, живял съм в Южна Корея като господар. Просто отношенията на хората помежду им вътре в страната са изцяло зависими от държавата.

ДН: А има ли държава?

МГ: Няма, но има еврочиновници, които играят роли. Тоя мандат ти ще управляваш, аз ще те оспорвам, другия мандат ще се сменим. Това е някаква много свирепа, порочна практика, абсурдна бих казал, която ние свикнахме да възприемаме за нормална.

ДН: Как стигнахме до там, че да приемаме абсурда за нещо нормално?

МГ: Стигнахме дотам, защото такова е било възпитанието. Да погледнем самия Левски. Хората, които негодуват срещу моя филм, те предпочитат рецитала за него.

Значи те искат да се появи един красив мъж с подрязани мустачки, с една папионка, и да разказва лозунги. Социализмът ли, какво ли, начинът на мислене… Просто ние никога не сме били свободни хора. Ние от падането под византийско, през турско, през руско, през не знам си какво… Никога не сме имали самостоятелно мислене. Ние сме разглезени. Ние нямаме достойнство, самочувствие. Ние имаме прояви на високомерие. Аз знам повече от тебе. Кой си ти, бе? А не самочувствието да обичаш другите хора, да уважаваш техния труд, да съдействаш на обществото като цяло… Това идва от държавата! Ние сме роби. Без да сме в клишето за феодалния строй .

ДН: Може ли да се промени нещо?

МГ: Може. Ако си внесем управници отвън. Да влезем официално в робство. Или пък да изкопаем злато, което да е само наше. Шегувам се, просто не можем нищо да направим. Нищо не можем да направим, защото нямаме самосъзнание на свободни хора. Това е било усилието на българските възрожденци. Те са искали да събудят у българите удивителната (!), а не въпросителната (?). Четирите въпросителни “Народе????” са искали да го превърнат в “Народ!!!!” ( с четири удивителни) . Да имат достойнство хората, да имат самочувствие. Реално. Доверени на знанията си, на доброто заплащане на труда, на конкуренцията. Просто на естественото развитие на обществото.

ДН: Доста безнадеждни неща казвате?

МГ: Говоря за да подтикна, а и във филма е така. Вижда се една реалистична картина от 19-ти век, която е съпътстваща програма в 21-ви век! Ние не сме мръднали! Само дето сме си сменили дрехите и речника. Начинът на мислене не.

Защо избухва Априлското въстание? Сега ще кажа нещо, което ще скандализира много историци.

Ами спрени са обществените поръчки от Турция за дрехи и за храна в Копривщица. Изведнъж поръчките за едни огромни стада , които са били ползвани за доставки на турската армия като са я зареждали с овче месо и вълна, спират. Поръчките отиват в Сърбия, Унгария.
И чорбаджиите казват “Ама чакай, какво става – взеха ни хляба”. И затова вдигат въстанието.

Хайде вземи на българските олигарси парите. Колко бързо ще настъпи правдата.

ДН: Значи това е решението?
МГ: Ами няма друг вариант. В момента в който убиват дете, ето тук убиха дете наскоро, от гимназията на сина ми в другия клас. В градинката.

ДН: Какво трябва да е направило едно дете на 16 години за да го намушкат с нож в сърцето?

МГ: Защо не намират убиеца? Ами пусни награда 100 000 лева! Веднага ще го издадат и ще го докарат. Защо никой не иска да го хванат? Не искам да заставам на мястото на тоя баща защото просто не знам какво бих направил! Ще го хвана за 3 дена. Как стават такива неща? Защо не искат да го хващат? Просто няма държава, няма , всичко е на самотек.

Отвлякоха няколко бизнесмени , платиха си рекета и ги пуснаха. Нали разбирате за какво става дума? За пари! Всичко е свързано с пари. Защо ме мразят мен? Защото успях да убедя един родолюбив българин, който работи и е трупал пари в чужбина, да си даде парите за филм за Левски. Аз не мога да го убедя да си даде парите за порнографски филм или за Азис, но за Левски този човек вади парата и я дава! Край. Иска да помогне по някакъв начин.

И изведнъж всички кинаджии казват: Чакай бе, тоя намери пари! А тяхната идея тук е да мижитуркат и да правят глупави и филми и да вземат държавни пари за да живеят с тях и да правят халтурка.

Взима един милион, прави филм за 300 хиляди, отчита до един милион с фактури, делят там, правят – струват. За това няма кино. На всички нива това е същото. Еврофондове и такива работи.

Някой падне от власт, оставил 30 метра магистрала недовършена защото бил паднал от власт. Ами извади твои пари и довърши.

ДН: След “Дякон Левски” следва ли Ботев?

МГ: За Ботев ще направя проучване. Аз направих един за Вълко Червенков. Една комедия , казва се “На педя от земята”,  50-те години, но в България трудно ще я покажа. Нека да вземе награди по фестивали първо.

За Ботев трябва да бъде пак някаква скандална история. Защото почнаха да ме обвиняват, че съм си присвоил историята. Ами какво да присвоя? Да присвоя вестниците и да правя сериали? Сапунени сериали, аз съм участвал в няколко такива. Това са пълни глупости. Тоя искал да спи с тая, оная пък влюбена в секретарката му, има лесбийки, има наркомани, има разни “Това ли е моят живот” . В това не искам да участвам.

Имаме герои , които са избити, за да не живеят, за да не са живи, защото те могат да променят историята.

Ще направя и за Ботев, ако ми изскочи актьор. Обаче ще си направя гаврата да поканя турски актьор да играе Ботев. Да, има един двуметров двойник на Ботев – младо момче на 23 г. Него ще го извикам, да видим какво ще правят тогава. Аз щях да поканя Къванч Татлъту за Левски. Но добре, че видях Весо (бел.ред. – изпълнителят на ролята на Левски Веселин Плачков). Иначе оня беше готов. Турците са големи професионалисти. Той ще дойде без пари да работи и ще вземе процент от продажбите. Това е бартер. Няма по-добър двойник на Левски от Татлату освен Брад Пит, но той остаря.

Но за Ботев – бая ще мисля.

–––––––––––––––

Максим Генчев e български актьор и режисьор. Роден на 28 септември 1954 г. в гр. Видин.

Завършва ВИТИЗ през 1980, в класа на проф. Крикор Азарян. Работи в Пловдивски театър, Пазарджишки театър, Театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, гастролира в Народен театър „Иван Вазов“, Военен театър, театър 199 и Театър „Сълза и смях“. Има над 60 театрални роли, с три национални награди, през 1984 г., 1987 г., 1989 г., и номинация за Аскеер през 1998 г.

С над 25 роли в чуждестранни игрални филми и български телевизионни сериали.

Режисьор и сценарист

„Дякон Левски“, 2015, историческа драма
„В ложата на тротоара“, 2010, документален
„Гераците“, 2008, игрален
„Друг“, 2007, игрален

http://bg.checkonline4you.com

(Visited 663 times, 1 visits today)

One thought on “Максим Генчев: Вземи на българските олигарси парите. Колко бързо ще настъпи правдата

  1. Целият филм е празник за душата ни българската – защото е изпълнен с българска мощ, жизнена сила и свободолюбие. Като се добави към това и българската хубост на мъжете и жените във филма, и красивите им ръчно тъкани носии, и писаните им с любов съграждани къщи, и прекрасната музика от народни песни и божествено пеене с типично българските дълбоки напеви, както и зашеметяващите с красотата си картини на българските планини и гори, лично с ръката на Бога нарисувани – то празникът за душата е двоен.
    Този филм е празник за душата и очите на всеки българин. Като всяка велика творба, той има свой собствен път на развитие оттук натам. Самият творец не може да предвиди съдбата на творбата си, когато тя е гениална.
    Този филм трябва да бъде показван в училищата на България, трябва да бъде видян от младите българи и българки.
    Не случайно филмът завършва с предсмъртните слова на Дякон Левски – Боже, пази България!

    Защото я обичаме! https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-11626-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *