18/09/2021

Геополитиката на глада

В  XXI век международната общност влезе с цял набор от предизвикателства, сред които се открояват редица заплахи с експлозивен характер, поставящи човечеството на ръба на оцеляването. Това са преди всичко екологичният, демографският и  тясно свързаният с тях проблем с храната.

Масовият глад и недохранване в различна степен предимно засягат почти всички развиващи се страни в Африка, Азия и Латинска Америка.

Гладът като социален феномен винаги е придружавал  човечеството през цялата му история и не е загубил своята  актуалност и в новия двадесет и първи век.

В книгата на известния бразилски учен и антрополог Хосе де Кастро „Геополитика на глада“, публикувана през 1952 г., се казва: „Трудно е да се обясни и още по-трудно да се разбере поразителният факт, че човекът, който претендира за  превъзходство над другите живи същества, който спечели толкова много победи в борбата срещу силите на природата,  обявил се за неин господар, така и не постигна решителна победа в борбата за собственото си препитание. В момента (средата на двадесети век -бел.ред) около две трети от световното население живеят в условията на постоянен глад. Това са около милиард и половина  човешки същества, които  не разполагат с необходимите средства, за да избягат от лапите на най-страшната от всички социални злини.“

В момента по света  гладуват поради насилие, въоръжени конфликти и природни опасности над един милиард души. Според Световната здравна организация (СЗО) една трета от света е добре нахранена, една трета – недохранена, а една трета –  гладува. В  Индийския субконтинент са съсредоточени 50% от всичките гладни в света. Повече от 40% живеят в Африка и останалата част от Азия, а останалите 10% обитават Латинска Америка. Всяка година 15 милиона деца умират от глад.

Според прогнозите на аналитични агенции към  2050 г. на  планетата ще има повече от 10 милиарда души и тогава по-силно ще се усети демографската криза от  цивилизационен характер: числеността на т.нар източна (южна) цивилизация (Азия и Африка) ще расте с по-изразени темпове  от числеността на западната (север) цивилизация (Европа, Северна Америка). Тази тенденция ясно се вижда и сега.

Учените рисуват само след 50-60 години картина, при която демографският състав на планетата ще достигне критична стойност, което може да постави въпроса за истинска борба за оцеляване. Войните за ресурси в нашето време може да бъдат заменени от конфронтации, свързани с енергийната сигурност не само на техногенните обекти, а  единствено за организмите на хората, тъй като с нарастването на населението надвисва заплаха за прехраната на човечеството.

Дори и днес населението на Африка и Азия заедно е около 5,4 млрд души. Това е нито повече, нито по-малко от три четвърти от населението на нашата планета. Ако се отчете, че именно тези континенти са дом на около 90% от най-бедните (гладуващи и недохранени) хора в света, става ясно от коя страна на човешката цивилизация се очаква съвсем осъзната заплаха.

Гладът и нуждата нямат граници и следователно „гладният милиард“ към средата на двадесет и първи век може да се превърне в наистина неконтролируема експлозивно-социална и агресивна сила. За нея фразата „протестен електорат“ ще бъде най-правилната формулировка.

Оригинал: «Acl?q geosiyas?ti» v? m?asir d?nya

Източник: Анализатор

(Visited 246 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *