by 
Ако ви е писнало да нямате. Ако броенето на стотинките за утрешния бюджет отдавна е изместило броенето на калории. Ако отново сте на кръстопът и единственото, което ви хрумва, е да си вземете (с пари на заем) еднопосочен билет за чужбина, тези редове написани в beu.bg от българка отишла да си търси късмета зад граница са точно за вас.
Ако дестинацията е фиксирана, това е добре, значи разчитате на джокер. Ако пък посоката е „на където ми видят очите“, то има още малко време преди самолетът да излети. Точно колкото да дочетете това.
Тази посока преди година избрах и аз. Отведе ме в Испания. Много слънчево и приветлива страна, но тук никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с хляб и сол.
Дипломите, мили приятели, си оставете вкъщи. Е, аз си ги взех, но единството, за което ми служат сега, е да си припомням, че някога имах други планове… съвсем други.
Тукашните сеньори търсят друго, здрав гръб, силни ръце и пъргави крака. А на вас ви трябват здрави нерви и желязна психика. Ако се подготвите за авантюрата, може и да успеете.
Аз имах два избора, externa (дневна прислужница) и interna (денонощна прислужница). Ние, българките, обаче сме внимателни и любезни, но не и сервилни. Имаме друг манталитет, различен от този на робинята Изаура.
Затова ни боли, затова е трудно!
Ще ви се наложи да свикнете да сте обект на постоянно наблюдение. Ще ви тестват за крадла, ще ви изучават как се движите, как се обличате, как плачете. Тук никой не го е грижа за културното ви, образователно, интелектуално ниво. От вас се очаква да сте просто „тежък случай“.
А знаете ли какво щастие е когато стиснете и първата си заплата?! Тя е двойно повече от българската ви, но и трудът, нервите и унижението са в пъти повече. Затова си помислете дали цената си струва.
За мен вече е късно, имам твърде много тук, но платих скъпо. Сега като се замисля, се чудя нима животът ми наистина струва колкото един нов телевизор или хладилник?
Един последен съвет от мен – ако ще е билет, то нека винаги е двупосочен. Защото народът го е казал най-добре: „Всяка жаба да си знае гьола“. Боже, как ми липсва този „гьол“!
Малко са тези,който просперират в чужбина без да жертват много.Но и това си е съдба!Проблема е друг….Тръгват защото в родината не могат да оцелеят физически- безработица и „див капитализъм“ е причината за това.
И косъм не пада от главата ви, без решение свише!
Все пак не всички работещи в чужбина са чистачки! Така че подобни обобщения и съвети на база точно тази опитност.. малко е ограничено. Струва ми се, че на всеки трябва да е ясно, че там винаги ще си чужд.. така че това е част от цената на по-доброто заплащане на труда.
Че и в България никой не посреща с хляб и сол! И тук гърбиш, но за жълти стотинки. И тук никой не те уважава, само родителите, ако ги имаш още. Защото са измрели от липсата на пари за лекарства и от обидата на държавата, за която са работили и плащали данъци. Какво предлага държавата ни сега? Под циганско иго и геноцид на българите под всякаква форма, обида, стрес, мизерия. То скоро и държава няма да има….
pipi,
Ами има голяма разлика между Европа и Северна Америка. В Европа винаги те гледат като чужд. В Северна Америка всички са имигранти, кой от по-рано, кой от малко по-късно. Тук българите се чувстват наравно с осталите. За това и успяват.
Когато съзнанието ти се отвори за други култури и си готов да приемеш позитивните неща от тях, вече не си чужд.
„Всяка жаба да си знае гьола“. Боже, как ми липсва този „гьол“!
===
Ами ако се считаш за жаба, действай. Аз се считам за човешко същество способно да преуспее на всякъде. А ако не си готов на жертви и искаш да си живееш спокойно, ами не тръгвай. Това не е за всеки.
Интересно обаче, че тия приказки ти ги говори някой, който е там и НЯМА намерение да се връща. Защо ли?
Имах приятели преди време дето се върнаха от Канада след 12 години престой. Вече бяха взели и паспортите. След 9 месеца не издържаха на всички гадости, на които ги подлагаше „родината“ при сртемежа им към щастлив и достоен живот, стегнаха си пак куфарите, и се махнаха перманентно.