by 
Днес почитаме народните будители. Празникът е посветен е на делото на книжовниците, просветителите, на борците ни за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. е забранен.
Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
В Деня на народните будители ще има студентско шествие в София. Към него се очаква да се присъединят и стотици преподаватели от висшите училища. От прозорците на Ректората на Софийския университет се спускат протестни знамена.
През 2010 г. студенти от СУ изобразиха като тиква и кратуна тогавашните министри Симеон Дянков и Сергей Игнатов и връчиха на бившия финансист номер едно на държавата диплома за антибудител.
Година след това, през 2011 г. имаше не Ден, а Нощ на будителите. Тогава българските ученици излязоха тихо и със свещи в ръка, за да припомнят думите на Апостола на свободата „Всекиму ще се държи сметка за делата“.
Някога сме имали народни будители – светли умове и души,а сега имаме народни угнетители-тарикати и лъжци.