by 
В продължение на 43 г. Колю Танев от Айтос следи цената на тока и педантично описва стойностите на дневната и нощната тарифа в тефтер и как те се изменят през годините. 82-годишният бивш военен, който е бил и шофьор, и разносвач на вестници, а по образование е шлосер, водел паралелното счетоводство на енергото като хоби.
“Започнах, защото ми беше приятно и интересно, но най-важното беше, че поддържах този интерес през годините – за такова нещо се иска постоянство и труд”, разказва бай Колю.
Наскоро синтезирал труда си в таблица от 3 листа, в която е отбелязал четливо какви метаморфози е претърпяла стойността на киловатчас еленергия от 1970 до 2013 г.
“Вижте добре – цели 41 промени в цената съм регистрирал”, показва дядото.
От пръв поглед се вижда, че цената на тока е била закована на 0,022 лв. за киловатчас дневна и 0,010 лв. – нощна от 1970 до 1979 г. Цели 9 години тарифата е била минимална и твърда.
“Не го мислехме тогава тока, сметките бяха незначителни”, спомня си айтозлията.
С 1 ст. се вдига дневната през 1980 г. и така си остава 5 г., сочат анализите на бившия военен. После цените, четливо подредени в таблицата, продължават плавно да се вдигат.
Дядото набляга на 1996 г., когато цената на тока се променя 7 пъти. Следват бурните 1997-1999 г., когато инфлацията срива икономиката. След деноминацията на парите и тарифите за тока се укротяват и стават отново жълти стотинки.
“До 2006 г. токът не се облагаше с ДДС. Първите сметки с този данък се появиха през юли 2007 г. Ето, вижте, отбелязал съм го на таблицата”, показва бившият военен.
Докато преглежда таблицата с репортер на “24 часа”, намира пропуск – за 2007 и 2008 г. няма нанесени цени с ДДС.
Веднага праща дъщеря си за калкулатор, връчва го на репортера и се успокоява едва когато цифрите са добавени, макар и на ръка в иначе суперпрегледната му таблица.
От 2012 г. е започнал да изчислява и колко е платил на енергото за ток. Същите сметки води и за тази година.
Равносметката е следната – за 2012 г. 393 лв., за тази досега е дал 306 лв. Живее с пенсия от 300 лв. “Стигал съм до 100 лв. на месец през зимата, по-голяма сметка не съм имал”, казва пенсионерът.
Дъщеря му вметва, че едва ли има по-изряден клиент на енергото – плаща си сметките веднага щом излязат. За годините през социализма въобще не е водил статистика колко е плащал, но казва, че общо за 43 г. е платил толкова, че с парите вероятно е можел да си купи вила и кола.
Айтозлията е наследил уменията си да смята от баща си, който можел да прави всякакви изчисления наум и водел цялата отчетност на ТКЗС, в което бил бригадир, макар че имал само I клас.
След като завършил средното си образование във фабрично-заводското училище в Бургас, Колю Танев става шлосер и се включва в бригадирското движение. Участвал е в изграждането на яз. “Копринка” и азотно-торовия завод в Димитровград. Следва 3-годишна военна служба в София, а след нея поработва като шофьор. После става военен в айтоско поделение.
След като се пенсионира, бай Колю се хваща като шофьор в пощата на Айтос, където работи 15 г. Последният му трудов стаж е като разносвач на вестници.
“Разнасях пресата с чанта из целия град 17 г. – от 1995 г. до миналата година. И преди това ме знаеха, но покрай вестниците всички в града ме опознаха.
И като разносвач на вестници, и като военен най-приятни му били сметките, като се отчитал. В папката, с която сяда на масата в хола, има не само изчисления за ток, но и за други комунални нужди. В отделни пликове грижливо са събрани фактури за мобилния му телефон, за водата и др.
От 7 г. възрастният мъж е вдовец, живее сам в приветлив апартамент в центъра на Айтос и се радва на син, дъщеря, 3 внучки и двама правнуци.
Ядосва се обаче, че никой от наследниците не проявявал неговия интерес към сметките и дори когато настоявал да им покаже изчисленията си за тока от 1970 г. насам, те не се вълнували особено.
Сред документацията в папките има и лист, на който е начертано родословното дърво на фамилията. Показва го с гордост, но още по-горд е, че едната от внучките му, която живее в Германия, занесла листа с имената на роднините чак там, за да го покаже на приятелите си.
Въпреки че е на преклонните 82 г., които изобщо не му личат, Колю Танев не седи със скръстени ръце. Занимава се с поправка на чадъри, направил си е и визитки. “Поправям ги срещу едно левче, за да не е съвсем без пари”, усмихва се някогашният участник в бригадирското движение.
Следи новините и протестите, които в началото одобрил, понеже били по неговата част – за надутите сметки за ток. “Сега обаче не са прави тия, дето думкат. Струва ми се, че протестите вече са срещу заплащане”, коментира пенсионерът.