Северна Корея – двойната игра на САЩ?

Някои щури на тема теория на конспирацията представители на разузнавателни служби предполагат, че войнстващото поведение на Северна Корея напоследък в действителност е призвано да оправдае американското присъствие в Азия. А то по своята същност е насочено срещу Китай, пише геополитикът Александър Дел Вел.

В края на март „вечният” пхенянски диктатор Ким Чен Ун  заплаши Южна Корея и САЩ с ядрени удари. По този начин сценарият „Трета световна война” или регионален катаклизъм не може напълно да се пренебрегва дори агресивното (и често напълно предсказуемо) поведение на севернокорейския  режим да е насочено най-вече за получаването на едни или други предимства – отмяна на санкциите, продоволствена и финансова помощ и т.н. Каквато и да е причината в мрежите на някои разузнавателни служби сега са на мода конспиративните теории за това, че зад показната ирационалност на Пхенян на практика се скрива „обективният алианс” между тоталитарната Северна Корея от една страна и САЩ с Южна Корея – от друга.

От тази хипотеза произтича заключението, че заплахата от страна на Пхенян (от 1948 г. страната активно се подкрепя от Китай), служи за оправдание на военното присъствие на САЩ в региона и не противоречи чак толкова на интересите на Южна Корея. Наличието на американски бази позволява на Сеул да съкрати неизменно високите военни разходи. Да, на Юг без съмнение биха искали искрено свалянето на комунистическия режим на Севера, но то може да донесе и сериозни загуби в икономически план – падането на сегашната власт в Пхенян с последващо обединение на двете Кореи би струвало на Сеул от 500 милиарда до 3 трилиона долара. Това сериозно ще забави икономическия ръст на южнокорейския дракон и ще се отрази на конкурентността на неговите предприятия.

Поради всичко това някои цинично настроени експерти твърдят, че САЩ не просто така в продължение на толкова много години си затваряха очите за Северна Корея, помагаха й да създаде своя атомна промишленост и дори позволиха (за разлика от на Ирак) да създаде ядрено оръжие. Според мнението им Пхенян служи на Вашингтон като „полезният враг”, заплахата от когото дава повод за американско военно присъствие на юг от Китай.

Задачата на такъв азиатски пояс не е само противодействие на севернокорейската заплаха (реална опасност, но в същото време и предлог за запазване на американските бази), но и  срещу истинския геостратегически враг на САЩ – Китай, който заедно с Русия влиза в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която е насочена срещу американската хегемония в бившите съветски републики.
От тук и шетащата в определени кръгове безумна теория, че младият севернокорейски диктатор, който дълго време се е обучавал в Швейцария и е бил на отчет в северноамериканските разузнавателни служби, на практика танцува по свирката на враговете на неговия собствен режим.

Разбира се, тази хипотеза противоречи на днешната ключова задача на Вашингтон и неговите местни съюзници, които се опитват да убедят Пекин да упражни натиск върху Пхенян тоталитарният режим да се откаже от ядрената стратегия за създаване на напрежение. Официално във Вашингтон биха искали да заменят съществуващия севернокорейски режим с по-разумна власт, която все едно пак би останала прокитайска и продиктаторска, но е достатъчно да се откаже от плановете си за ядрено оръжие за сметка на получаване на икономическа помощ и сваляне на международните санкции.

Въпреки това американските стратези прекрасно разбират, че този вариант ще донесе двойна изгода на Пекин – ще му позволи да избегне световна война с участието на Китай, в която оста Китай-Северна Корея я чака поражение, а също така ще подкопае моралното и стратегическото основаниа за американското военно присъствие в региона.
Китайските стратези и държавни ръководители разглеждат подобен сценарий, но той не устройва Пхенян (Пекин все по-трудно ще го държи под контрол) и още повече Вашингтон, който ще се лиши от затвърждаване на легитимността на военното си присъствие на Корейския полуостров.

Александър Дел Вел е признат геополитик, преподавател по международни отношения в Университета в Мец, автор на вестник France Soir.

Със съкращения по „Menace nord-cor?enne : qui de Pyongyang ou des Etats-Unis joue le plus un double jeu ?”