19/01/2022

Пойнтинг-Робъртсън обясняват как и защо Слънцето ще погълне Земята

Харесва ли ви да се препичате под топлите лъчи на Слънцето? Не е зле да сте наясно с един такъв нюанс – излъчваната слънчева светлина е хитър начин на Слънцето да ни унищожи.

С помощта на светлината звездата заставя нас и планетата ни бавно да се приближаваме към нея, за да ни погълне в крайна сметка.

Този капан се нарича ефектът на Пойнтинг-Робъртсън и се отнася за всички обекти в Слънчевата система. Особено за малките – всички те плавно и бавно се въртят по спирали, като със всяка врътка се приближават все повече и повече до Слънцето.

Ефектът на Пойнтинг-Робъртсън се подчинява на същия принцип, който се използва в лабораториите за нагряване на малки частици вещества с помощта на лазер – частиците излъчват енергия светлина във всички направления дори, дори ако е получена от един източник. Поднесете парче желязо към огъня – гореща ще бъде онази страна, която е обърната директно към пламъка, но въпреки това, ако докоснете противоположната страна на парчето ще почувствате, че тя също е топла.

Макар степента на излъчването да зависи от топлопроводимостта на веществото, неговият размер и източника на топлина, почти всеки обект ще излъчва топлина, получена от източника. Орбиталните частици получават енергия само от един източник – Слънцето, но излъчват във всички посоки. Поради тази причина излъчваната енергия лекичко ги побутва към Слънцето.

Но защо все пак частиците падат на Слънцето? Нали според логиката ударите по слънчевите фотони обратното – би трябвало да ги отблъскват в противоположната страна? Действително би било именно така, ако частиците бяха неподвижни, но нали те се въртят. За да стане по-разбираема същността на явлението си представете, че стоите под вертикален дъжд. Докато просто си стоите дъждът няма да влиза в конфликт с вашите движения. Но щом започнете да се движите дъждът сякаш престава да бъде вертикален – сякаш започва да се лее по лицето ви под неголям ъгъл.

С частиците се получава същото. Когато те се движат около Слънцето влизат в конфликт със слънчевата енергия. Вместо да се местят в неутрално направление частиците се привличат от Слънцето както дъждът по лицето. Ако частиците можеха да излъчват енергия само в една посока те просто щяха да набират все по-голяма и по-голяма скорост. Но понеже излъчват във всички направления като цяло се забавят. А когато забавят своята орбита, попадат под властта на слънчевото притегляне, обясняват физиците.

Ето такъв хитър капан ни е поставило Слънцето. Разбира се, неговата близост ни дава топлина и енергия за поддържането на живота. Но Земята рано или късно ще се забави и в крайна сметка ще падне на своята звезда. Разбира се, при космическия прах нещата в това отношение са по-сложни, отколкото при планетите, но ние също като него по спирала бавно вървим към края.

(Visited 256 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *